Обещания… Обещания…

Имах кофти нощ… и кофти сутрин… Дано целия ден не се проточи така. Слушам Guano Apes в момента. Доста добре ми се отразяват. Мисля си колко би било хубаво, ако някой ден си имаме дъщеричка, която да може да пее така. Обожавам такъв тип женски вокали! Прекрасно просто. Sanda Nasic на моменти ми звучи като Roisin Murphy. И двете са страхотни!

Но не за това тръгнах да пиша…

***

Да ви таковам и скапаните аларми. Още незаваляло и вече имах чувството, че десет полицейски коли вият пред блока ми!

А сега е вече като на война! Непоносимо е просто!

Накрая ще ме накарате да изляза в дъжда и да си събера трофеи от скапаните ви коли, които и без това паркирате където не трябва!

Блясъкът на лудия ум

Може би отрих призванието си… Истинското… Темата ме държи от много време. Може би, може би… Вярвам и ще се опитам…

Антон каза, че харесва този мой налудничав, блестящ поглед. На мен пък ми харесва, че не само ме подкрепя, но и е съмишленик.

Щастлива съм!

Happy Father’s Day!

Честит ден на бащата, Антон!

С Божката много те обичаме!

(През третата неделя от юни денят на бащата се празнува в Аржентина, Великобритания, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай (вкл. Макао и Хонконг), Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка, Япония. В България Денят на бащата е на 26ти декември, днес за пърив път разбрах, че въобще има отредена такава дата за Българските татковци.)

Знаете ли, че… Усещането ни за време и неговото влияние върху психиката

Разстроеното функциониране на вътрешния ни часовник поражда психологически проблеми. Или поне е индикация за тях.
Ние имаме усещане за време. Вътрешно, вродено и много акуратно усещане. Един абсолютно верен и безгрешен невробиологичен часовник.

tired

Изморих се да пазя чуждите истини, защото те не си ги искат… Изморих се да бъда мразена, защото не ги искам тия истини… А аз не ги искам, защото не са мои. Не ги разбирам съвсем… просто не са мои! Нито някога ще бъдат! Вместо да ме обиждате, приберете си ги, моля! Поискайте си ги обратно. Мен ме боли повече, отколкото вас ще ви заболи, когато си ги приберете. А може и да е обратното… но… вземете си ги! Не ги искам.

Изморих се думите да стоят заклещени в гълото ми, защото не са желани…

Чувствам се объркана и безпомощна…

Ще мине…

Може би…

Edit: Винаги съм смятала, че ако всеки правеше наистина това, което иска и ако всеки осъзнаваше и премаше това… света би бил едно прекрасно място за живеене.

Heal your thoughts!

***

14 август

Бургас

Централния плаж

Фестивала Spirit of Burgas

Faith No More

Там ще сме!

Разочарования

Чашата ми преля! Не знам колко е голяма. Все си мисля, че е прекалено голяма.

Все тая, по-важното е че преля за пореден път… Скпана работа…

ПРЕСТАНЕТЕ ДА МИ СЪБОТИРАТЕ ДЕТЕТО!!!

Ей, писна ми вече непрекъснато някой да гледа Божката в ръцете и само да му пророкува, че щял да падне, че щял да се удари, че щял да се заклещи…

Аман вече от загрижени хора бе! Гледайте си сополивите деца и не се занимавайте с мойто! ЯСНО!!!

Ако може въобще да изчезнете от живота ми би било перфектно просто! Не съм ви канила, не ви искам, така че събирайте си партакешите и се махайте! Не ви давам указания как да си гледате децата, нито пък ви искам съвети. Тъй че… КЪШ!!! КЪШ!!! КЪШ!!!

Не, няма да ви огрее щастието да не ви се мяркам пред очите. Не съм длъжна да си стоя вкъщи заради вас, нито ще го направя. Ама вЕрвайте ми мога да съм много злобна и лоша, и при това съм доста гръмогласна. Пък току виж съм напердашила и някое от келешчетата ви смотани, дето и те ми се редят на опашка да ми казват как да си гледам детето! Ай сиктир бе!!!

Ама как така, като ви няма и като никой не му гледа в ръцете нито пада, нито се удря, нито нищо?! Аман вече! То щото всичкото ви е наред, че мене сте тръгнали да оправяте! Айде моля ви се, не ви ща милостинята, нито пък ще ви благодаря!

Хляб и сол

Вчера бяхме на гости на родителите на Антон. Имаха годишнина (срам-несрам, не знам коя поред)! Ние пристигнахме по-раничко и на мен, докато чакахме майка му да се прибере, ми хрумна да направя едно хлебче в машината за хляб.