Напоследък си мисля, че съм се превърнала в кръстопът за хората. Точка с координати 0;0;0. Идват, отиват си… Предимно си отиват и никога не се връщат. А аз все съм тук. Малко е тъжно. Но го преживях. Осъзнах, че всъщност това е живота. Хората идват и си отиват от мен. А аз съм си все тук. Страшно е, ако аз си отида… само за мен страшно…
Елате, за да ви срещна!
2 Отговори so far ↓
Габи // петък, 8 юни, 2007 at 17:38
Здравей!
Искам да ти кажа добре дошла в нашия Еднорогов дом – http://www.bukvite.com/lastunicorn/
Сигурна съм, че ще намериш много нови приятели сред нас.
– http://www.greatestjournal.com/users/ameli/ и в бглог разбира се 
– http://bglog.net/blog/svetliche
Сродните души се намират… а без разделяния не може, защото началото е път към края и обратното 
Аз вече те чувствам като такава
Добре дошла и попътен вятър във всичко!
Прегръдки:
Г:)
П.С. Освен сайта, който съм дала се подвизавам и в първия ми журнал (все още, докато не ми писне
Аз хвърлих по едно око на твоите неща и много ми харесаха
Винаги напред, никога назад!
mitseva // събота, 9 юни, 2007 at 14:18
Здрасти мила! За мен беше огромно удоволствие, че се запознахме и че се намерихме и из нета. Надявам се тоя път да имам повече късмет с блогването.
Цунки и усмивки!