Днескашно съботно…

Понякога е странно какви неща ти правят впечетление…

И пак тръгни…

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!

не знам как да го нарека…

това си е една история…

(надявам се, Тедичка да не ми се разъсрди, че помествам разговора ни тук, но темата ми е много болна, въпреки, че никога не съм се изправяла пред подобна дилема)

Какво му трябва на човека?

Ще избягам ли от теб?

Май това си е периодично явление при мен… Случва се нещо (а може и нищо да не се случи естествено) и аз искам да избягам. От хора и места (разбирайте и Интернет).

Едни размисли за едно раждане

Тресе ме нервата… изключително ми е мъчно… страшно ме е яд…

Днес докато пътувахме емоциите избухнаха с пълна сила (макар и тихо)… Мислих, мислих… Сега вече съм само тиха и не знам дали ще мога да си кажа всичко…

Дини ли? (или как Светлина ме иска за съпруга!)

Риткаме си!

Днес наш тати усети как бебчо ритка и се врътка, и прави кълбета! Много е готино, ей! Аз вече се бях отчаяла, че това няма да стане скоро.

Ей, това бебе напоследък ме спука от ритане. Голямо шоу! Направо имам чувството, че ще ме изкорми! Два дена ритниците му са доста болезнени. Ама не се оплаквам! Ама хич даже… Много е приятно. Все едно има бой буболечки в корема ми!

Нещо съм се умълчала

Мдам! Нщо напоследък не ми се пише. Не че нямам какво да разказвам, ама…

То и не ми се прави нищо! Може би защото в понеделник и сряда имам изпити. Тия сесии не ми се отразяват много добре!

Между другото да ви споделя радостта си! На 8ми март ще кумуваме на наши пирятели!

… и плаках

Нападнали са ме тежки сънища…