… и плаках
сряда, 9 януари, 2008 от Мицева
Нападнали са ме тежки сънища…Вчера сънувах много неприятен сън. Бях малко момченце, може би на 3-4 годинки. Намирах се в някакъв огромен храм заедно с баща си (не моя, а в съня - бащата на момченцето). Знаех, че той иска да ме изостави. Обикаляхме из храма. По някое време той ми пусна ръката и тръгна напред. Вървеше много бързо и бързо се изгуби в тълпата. Аз тсе затичах да го търся, виках го… Но него го нямаше… И се разплаках! Плаках много…
Може би е било от някой предишен живот…
Веднъж сънувах, че съм мъж…облечена бях в някакви доста странни дрехи… Имаше война, хората бягаха, аз имах оръжие в ръцете си. Бях в някакво село и едничката ми мисъл беше ‘да се добера до жена си и детето си! само да стигна до тях’ .. и тичах из това село.
И досега съм убедена, че това СЪМ го живяла някога, незнайно кога… Чувствах го с цялото си тяло този сън, като се събудих ми се плачеше много и сякаш изпитвах реална болка и липса и загуба…
Не беше! Обикновено такива сънища ги разпознавам.
Тоя път обаче не беше такъв сън, най-малкото защото преди частта която разказах, имаше кратък епизод с мен като мен и мъжът ми. Пък и беше леко накъсан хронологично.
Сънищата спомен от минал живот и сънищата астрално пътуване не са накъсани хронологочно, а си вървят плавно, като в нормалния живот.
Сънищата изморяват понякога.
Мдам, така си е! Но пък не си ги давам за нищо на света!
Ама насън ли плака или като се събуди?
Насън… Но за малко щях да се разплача и когато се събудих! Много силно ми беше въздействал съня.
Аз също съм имала сънища, от които съм плакала. Събуждам се обляна в сълзи и продължавам да ридая… тогава сънувах как родителите ми умират (да чукна на дърво) но така и незнам какво значи това.
Страхувала си се, че ще изгубиш опората си в живота!
Благодаря
За нищо.