Нападнали са ме тежки сънища…Вчера сънувах много неприятен сън. Бях малко момченце, може би на 3-4 годинки. Намирах се в някакъв огромен храм заедно с баща си (не моя, а в съня – бащата на момченцето). Знаех, че той иска да ме изостави. Обикаляхме из храма. По някое време той ми пусна ръката и тръгна напред. Вървеше много бързо и бързо се изгуби в тълпата. Аз тсе затичах да го търся, виках го… Но него го нямаше… И се разплаках! Плаках много…








10 Отговори so far ↓
Sway // сряда, 9 януари, 2008 at 20:52
Може би е било от някой предишен живот…
Веднъж сънувах, че съм мъж…облечена бях в някакви доста странни дрехи… Имаше война, хората бягаха, аз имах оръжие в ръцете си. Бях в някакво село и едничката ми мисъл беше ‘да се добера до жена си и детето си! само да стигна до тях’ .. и тичах из това село.
И досега съм убедена, че това СЪМ го живяла някога, незнайно кога… Чувствах го с цялото си тяло този сън, като се събудих ми се плачеше много и сякаш изпитвах реална болка и липса и загуба…
Мицева // сряда, 9 януари, 2008 at 23:46
Не беше! Обикновено такива сънища ги разпознавам.
Тоя път обаче не беше такъв сън, най-малкото защото преди частта която разказах, имаше кратък епизод с мен като мен и мъжът ми. Пък и беше леко накъсан хронологично.
Сънищата спомен от минал живот и сънищата астрално пътуване не са накъсани хронологочно, а си вървят плавно, като в нормалния живот.
UZUMAKI // четвъртък, 10 януари, 2008 at 13:42
Сънищата изморяват понякога.
Мицева // четвъртък, 10 януари, 2008 at 13:49
Мдам, така си е! Но пък не си ги давам за нищо на света!
Svetlina // четвъртък, 10 януари, 2008 at 14:34
Ама насън ли плака или като се събуди?
Мицева // четвъртък, 10 януари, 2008 at 16:16
Насън… Но за малко щях да се разплача и когато се събудих! Много силно ми беше въздействал съня.
Лили // понеделник, 14 януари, 2008 at 22:47
Аз също съм имала сънища, от които съм плакала. Събуждам се обляна в сълзи и продължавам да ридая… тогава сънувах как родителите ми умират (да чукна на дърво) но така и незнам какво значи това.
Мицева // понеделник, 14 януари, 2008 at 23:11
Страхувала си се, че ще изгубиш опората си в живота!
Лили // сряда, 16 януари, 2008 at 10:18
Благодаря
Мицева // сряда, 16 януари, 2008 at 11:24
За нищо.