Май това си е периодично явление при мен… Случва се нещо (а може и нищо да не се случи естествено) и аз искам да избягам. От хора и места (разбирайте и Интернет).
Най-често искам да стане незабележимо. Тихо и кротко да се стопя като утринна мъгла. Само дето не се получва май… Най-често въобще не успявам да избягам или става с гръм и трясък… и после ми е страшно мъчно и тъжно… А понякога се връщам отново… и искам пак всичко да си е както преди… но не е… и не може да бъде…
До сега не съм попаднала някъде/при някого от където да не съм искала да избягам… Дори от Него съм се опитвала да избягам…
Усещането… е някак страшно… знаеш, че няма да се получи… но така се изкушаваш… Не искам да изпитвам подобни чувства… Страх ме е… губя почва под крака си… гризе ме, мъчи ме…
Обикновено искам да съм като Джонатан Чакайта… Но накрая все така искам да зарежа всичко…
поне не се случва често…
2 Отговори so far ↓
Vae // вторник, 29 януари, 2008 at 17:07
Аз съм много страхлива и винаги бягам…не мога да се понасям такава, но съм такава.
Мъчно е. Мисля си, че те разбирам, но кой знае.
Мицева // сряда, 30 януари, 2008 at 14:12
Радвам се, че в повечето случаи успявам да се удържа…