Тресе ме нервата… изключително ми е мъчно… страшно ме е яд…
Днес докато пътувахме емоциите избухнаха с пълна сила (макар и тихо)… Мислих, мислих… Сега вече съм само тиха и не знам дали ще мога да си кажа всичко…
Във вторник гледаха предаването „Часът на мама“. Една от темите, които обсъждаха беше домашното раждане. Гледах го основно, защото познавам гостенката, която беше в предаването. Добре знам какво мисли по въпроса и какви са й подбудите да иска домашно раждане (не че я оставиха да си ги каже). Беше поканен и някакъв гинеколог от Майчин дом.
Надявах се гинеколога да се каже нещо съществено по темата и да представи нещата в реалният им вид, а не само да слушаме старата песен (при това даже не е на нов глас). Останах тотално разочарована, огорчена, дори разгневена… Няма да обсъждам нито позицията си по въпроса, нито конкретно какво се каза…
Вбеси ме отношението към бъдещите родилки… Все едно са недъгави и смъртно болни…
Мдам, естествено се изтъкнаха всички негативни последствия (които в интерес на истината засягат един много минимален процент от ВСИЧКИ раждания). Ми добре, ама раждането не е само едно отвратително, лошо преживяване… Сякаш бебето е злокачествен тумор, който непременно трябва да се отстрани… Не знам… Зловещо е… Мъчно ми е… Страшно ми е подобно отношение… Още по-страшно е, че мнозинството от бъдещите майки приемат това отвратително отношение като нещо нормално и дори като нещо хубаво… И се оставят изцяло в ръцете на доктора, все едно са парче месо в ръцете на месаря от кварталната бакалия…
Не отричам съвременната медицина. Но и не мога да й се доверя изцяло. Още по-малко пък мога да се доверя на „специалистите“… Най-малкото тия доктори са хора като нас и нищо не им дава право да се правят на Господ, още по-малко са безгрешни… А и как да се доверя на някой който не смее да поеме отговорност за действията си (а тук става въпрос за човешки животи)? Как да оставя изцяло в ръцете му живота си и живота на детето си?
Кажете ми…
Дето имаше един виц… „Като знам какъв съм електротехник, ме е страх да ида на зъболекар…“
И друго… Не мисля, че родилката или пък който и да е пациент е длъжен да бъде в услуга на „специалиста“. По-скоро трябва да бъде точно обратното! Това, че нещо е удобно и лесно за лекарите не означава, че е също така удобно, лесно и най-вече – правилно за бъдещата майка или за пациента…
И кой по дяволите си е позволил да взима решенията вместо мен, без да съм му дала това право? Кой смее да ми отнема правото на избор? И защо се постъпва така?
Не мисля, че едно естествено раждане, пък било то и в домашни условия, изисква кой знае какви средства и ресурси (не и повече от кое да е друго раждане). Не мисля, че някой има право да ми налага готови решения. И да ме смята за луда ексцентричка (може и сектантка ако предпочитате) и лигла, защото съм против секциото без реална нужда, против упойките и против предизвикването на раждането, без отново наистина да се налага подобна намеса. Мое право е да реша къде и как да родя… И никой няма каквото и да е право да ми го отнема възможността да взема тези решения!!! Още провече когато съм наясно с рисковете и съм готова да поема отговорността, която ми се полага… Защото после е лесно да избягаш от отговорност и ако нещо се случи да кажеш: „Ами доктора сбърка…“
Но пък и докторите никак не ги е срам да ти одерат кожицата и да ти вземат и последната стотинка… Да са живи и здрави, и дано не им се налага да ги лекуват „специалисти“ като тях самите!
30 Отговори so far ↓
Svetlina // четвъртък, 24 януари, 2008 at 01:32
Най-накрая пост, зад който не прозират мръсни интереси, незнание или параноя! Бравос! Ето това вече е истинска майка! Харесва ми как чувстваш цялата ситуация, вместо да се преструваш на рационалното животно ЧОВЕК!
Мицева // четвъртък, 24 януари, 2008 at 01:36
Мълчи, че и тебе ще те линчуват!
Достатъчно е че мен са анатемосали…
Melody // четвъртък, 24 януари, 2008 at 04:32
И аз гледах предаването.Много ме подразни отношението на лекаря,понеже беше тип:“Вижте ме колко много знам и някаквите си там пациентки да не ми се обясняват много,много,защото мога да ги сложа в малкия си джоб“.Много често точно такива „специалисти“се издънват в диагнозите си,защото „имат много опит,много знаят и са със завишено самочувствие“.
Преди да родя,преди няколко години,много бях чувала и чела за домашните раждания,предимно в Съединените щати.Такива раждания си имат предимства,но и много недостатъци.Не мислех,че мога да се реша да родя у дома.И добре съм направила.Тъй като много се притеснявах на какъв лекар ще попадна,дали ще е добър специалист,дали ще е внимателен и т.н.(това са въпросите,предполагам които си задава всяка бременна жена),реших да родя в частна клиника,където вниманието към майката и детето са 100%,а и при кой лекар ще родиш е въпрос на личен избор(а не на случайност).И не сгреших-в хода на раждането се получиха неприятности,които можеха да костват живота на детето ми,ако около мен не беше
екип от истински професионалисти.Слава на Бог,днес детето ми е живо и здраво и много ни радва.
Иначе,то си е въпрос на личен избор кой къде да роди,но ако бях избрала домашно раждане,нещата щяха да бъдат много зле.
Не искам да се конфронтирам с теб,но негативните последствия при ражданията в България хич не са минимален процент и не са за подценяване.
Пожелавам ти успех и радост!
Извинявам се за дългия коментар.
Мицева // четвъртък, 24 януари, 2008 at 12:53
Всъщност коментара ти много си ми харесва.
Мдам, така е. Всеки преценява сам за себе си! Но в крайна сметка, някак си се опитват да ти наложат нарми, което според мен не е правилно.
И също така никой не ти дава читава статистика какво се случва и още по-малко ти обясняват защо се случва. Оня доктор сам каза, че много често лошите последствия при раждане са предизвикани от самите доктори.
Да не говорим, че някак си не мога да приема, че толкова голям процент от българките са болни и с усложнения. Нереално е някак… Естествено може и да е вярно, но и това не може да се изясни.
А самите майки (поне повечето от тях) не знаят как да реагират и какво точно трябва да правят, защото не са достатъчно информирани (отново самите доктори ги държат в неведение) и се оставят прекалено сляпо да правят с тях каквото си искат.
За мен не е нормално още преди да си почнала да раждаш да ти правят епизотомия „за всеки случай“, нито пък да ти предизвикат раждането един ден след термина „защото много дълго било преносено“… и още и още… Абе въобще цялата работа е супер ненормална!
Радвам се, че при теб нещата са приключили с успешенкрай! За жалост в немалко случаи дори в частна клиника и уж със добри специалисти се случват гафове от „компетентност“. Май си е много до късмет, щото можеш да си мислиш, че някой е добър специалист и в последния момент да издъни нещата…
Уф, ама и аз май почнах много негативно да се отнасям!
vira111 // четвъртък, 24 януари, 2008 at 16:15
Всичко, което си казала за нашите лекари и родилни домове, е така, но не знам дали някой е в състояние да го промени. Аз съм раждала два пъти – нормално и без епидурална упойка – втория път ме погледнаха накриво, като казах, че не искам упойка. Първият път ме израждаха трима специализанти в Майчин дом и това не беше толкова отдавна. Виждам, че те вълнува най-вече въпросът за отношението на лекарите към родилките по време на раждането. Най-доброто отношение, което аз съм видяла, е в Токуда. Там роди сестра ми. Тя е писала за това по разни форуми, но аз го видях с очите си – и преди раждането й, и по време на него и след това. Гарантирам ти, че там ще се почувстваш „като у дома си“, а същевременно ще си родила в клиника, както според мен си му е реда. Аз лично не бих рискувала да раждам вкъщи – от страх нещо да не стане.
Svetlina // четвъртък, 24 януари, 2008 at 16:42
Eдин мой колега работи в Токуда и казва, че това е мястото, където би накарал приятелката си да роди. Имало безжичен нет, почнали са да правят вана, догодина ще има и площадка за хеликоптери на покрива, можеш да си платиш за определен екип лекари, било ама много стерилно там ей такива хубави работи ми говори… А, да – освен това сградата била единствената, дето е сторена специално за болница и даже имала формата на Н – като хоспитъл
vira111 // четвъртък, 24 януари, 2008 at 17:00
Освен, че обстановката е невероятна, там няма да срещнеш намръщени и свъсени лица (от персонала), само усмивки. Няма пари под масата, цветя, бонбони – на тях им е забранено да вземат каквото и да е – всичко се следи с камери. Сестра ми си плати за избор на екип, но съвсем по нормалния ред. Като почнаха да й къпят и преповиват бебето, я поканиха, ако иска да гледа и да се включва, а не после вкъщи да се чуди как да го направи. След като изпишат родилките, изкарват всичко от стаята, дори леглата и правят пълна дезинфекция. Но най-вече ме порази отношението към майките и бебетата и към роднините им. В Токуда за първи път научихме, че по линия на Здравната каса родилката след раждането има право на безплатна рехабилитация и даже на фитнес, ако иска, а бебето – на масажи и 2 прегледа.
Svetlina // четвъртък, 24 януари, 2008 at 18:11
това за рехабилитацията и масажите звучи като приказка – въобще не знаех, че НЗОК го осигурява… Защо ли?
vira111 // четвъртък, 24 януари, 2008 at 19:15
Преди време една позната ми сподели за раждането: „Втори път няма да се подлагам на такова унижение!“. Вярно е, че е малко унизително и животинско, а в нашите болници – още повече. Но, Мицева, не се притеснявай за раждането, всичко ще мине добре и ще вземеш най-правилното решение за теб и за бебето. Успех!
Мицева // четвъртък, 24 януари, 2008 at 22:30
Нито за миг не се съмнявам, че нещата ще минат добре, особено ако зависят от мен… Но е наистина унизително всичко през което трябва да минеш, за да завърши всичко добре…
Все повече се чудя дали да не си прежаля желанието за водно раждане и да не раждам в Токуда. Това май е единствената нормална болница в тая ненормална държава…
pompea // петък, 25 януари, 2008 at 14:48
Аз също съм за естественото раждане. Секцио – само и единствено ако има нужда. Страх не страх – това е природата.
Бу // петък, 25 януари, 2008 at 15:19
Предаването не съм гледала… но добре знам какво е станало. Веднъж, защото съм участвала там и ми е ясно как се процедира, за да се каже максимално много, което да е в хармония с 90% от гледащите го, второ, че самата тема за домашното раждане е по принцип една трудна за България тема. Както стана дума в другия блог, тук то не е утвърдено като обществена нагласа и подготовка на адекватни кадри, както в страни като Холандия и това прави приемането му много по-трудно.
Аз всъщност бих препоръчала раждането да е не с познат лекар, а с позната акушерка
Разликата е огромна.
В най-добрият случай лекарят ще зашие родилката след раждането, докато опитната акушерка прави всичко останало – подготовката на майката за раждане (психическа и физическа), ръководи я в предродилна зала и в родилна зала, изражда бебето…
В този случай са спестени и притесненията за отношението на персонала – акушерката е под гинеколога, но е достатъчно вътрешен човек с тежка дума дори пред лекаря. Тя познава всеки от екипа и знае с кого да работи и кога да извика някой, на когото се доверява повече.
Аз избрах да родя така – естествено, с уговорка с акушерка. Не сгреших. Препоръчах я и на приятелки. Следващия път, живот и здраве, пак при нея ще ида
Мицева // петък, 25 януари, 2008 at 15:24
И аз съм останало с такова впечетление – че акушерките са по-важните. Но не знам как да се свържа с акушерка, която да ми е от помощ.
Бу // петък, 25 януари, 2008 at 15:31
Разпитвай по форумите
‘Кой е раждал с уговорка с акушерка’ – сканираш мнения, после искаш няколко телефона, чуваш се/виждаш се с акушерките и така.
Мицева // петък, 25 януари, 2008 at 15:49
Много благодаря, ще опитам!
simplyblue // петък, 25 януари, 2008 at 16:44
според мен на 1-во място трябва да ПОЗНАВАШ и имаш доверие на лекаря си.
не съм избира къде и по какъв начин да раждам, просто отидох при моята лекарка, тя ми следеше бременността и родих в болницата в която тя работи. естествено си платих тя да ме изражда, защото нямах (нямам) доверие на друг лекар.
вярвах, че всичко ще е наред (макар и да ме беше страх, особено накрая). знаех, че бебето се е завъртяло както трябва и ще раждам нормално. но и знаех, че ако нещо се обърка, ще ме резнат и родя секцио.
където и по какъвто и начин да родиш, най-важното е ти и бебето да сте здрави.
желая ти леко и безпроблемно раждане.
пп не ми се коментира отношенито…
simplyblue // петък, 25 януари, 2008 at 16:49
съгласна съм и с Бу за опитната акушерка.
при мен нещата се припокриха.
Мицева // петък, 25 януари, 2008 at 18:42
Лекаря, който следи бремнността ми за жалост не изражда! и за това разпитвам от сега къде какво, че ако се спра на някой, който да ме изражда да имам време да се настроя.
Интересното, Бу, е че май и идеята за акушерката се смята за странна!
В един от форумите ми заключиха темата, защото въпроса ми бил абсурден, такива неща никъде не се правели (!?). Майтап ви казвам!
Мицева // петък, 25 януари, 2008 at 18:46
А между другото имам бременна приятелка, която живее в Англия. Тя ми разказа, че там, през цялата бременност ги следи само акушерка. Гледат ги само 3-4 пъти на видеозон. И акушерките са толкова добре обучени, че само с опипване на корема могат да установят в коя седмица е бременността и как протича. Признавам си, бях мноого впечатлена. Там доктор ги наблюдавал, само ако има някаква патология, която налага лекарска намеса.
Бу // петък, 25 януари, 2008 at 20:01
Мицева, аз знам, че идеята за акуперката се приема за странна
Във форумите, където пиша, съм я споделяла неведнъж в подобни дискусии и всеки път се е стигало до общо взето ‘Акушерки…бля-бля. Я хвани един доктор, чиста работа!’
А в предродилна зала гледах как момичето до мен, с уговорка с лекар, пъшка и го вика. Докторе, докторе… мине човека, даде й нещо обезболяващо и пак си отиде – какво да търси до нея, в крайна сметка, когато не е време да ражда още?!
Докато моята акушерка седеше на леглото, говорехме, следеше съвсем отблизо как напредва разкритието, тоновете на монитора, викаше лекари по нейна преценка да ме нагледат, изобщо – цялостно внимание за мен, както и смятах, че трябва.
Много, много бях доволна и определено не бих заменила нея за лекар (в смисъл – генерално; не съм узряла за идеята за раждане без лекар).
Но тъй като съм се убедила, че мнението ми се споделя общо взето от жени, също раждали с акушерки, вместо лекари, не стресирам особено
Аз знам къде е ключът за бараката 
simplyblue // петък, 25 януари, 2008 at 23:39
може би пък е редно да говориш с лекаря, който ти следи бремнността, т.е. той да те изпрати при свой колега, който да те изроди… поне аз първо с него бих говорила.
в края на бременността ми, моята докторка излезна в отпуск. преди да замине ме прегледа разбира се и после препоръча и запозна с нейна колежка (в случая шефката й), ако тръгна да раждам докато я няма, да знам при кой да отида. т.е. не, че няма да ме изродят, ако отида ей така в болницата, но аз имам доверие само на нея, а тя има доверие на друг и затова ме оставя в неговите ръце.
Мицева // събота, 26 януари, 2008 at 10:47
Мдам, разбирам те, Бу!
Естествено, че ще говоря и със своя доктор. но това не пречи да съм подготвена предварително с различни варианти (които също така мога и с него да обсъдя). Колкото повече, толкова по-добре!
vanilla // понеделник, 28 януари, 2008 at 06:07
За акушерката – поддържам; просто зщт учинайка ми е била такава и знам колко зависи от тях. Не че лекарят трябва да е квто дойде. А това, че по тв беседите се водят в някаква „средна“ или „благовярна“ посока,… без коментар. Подлудяващо е понякога. И спрд мен това се случва (вероятно и по въпросите с раждането е така), за да могат съответните хора или организации, или фирми, към които води „добрата“ посока на беседата, да си напечелят още мъничко за сметка на който позволи. Гадост.
shemet_neznaen // понеделник, 28 януари, 2008 at 06:51
Айде и аз да се включа.. аз пък попаднах в такава ситуация, че някак си и аз не знам.. не че нямах врече да избирам, ама в Казанлък се оказах бременна и в такова едно средно положение…струваше ми се глупаво да хукна да раждам по Пловдив или в София.. или дори в стара Загора.. защото тъпо, ама чувала бях, че и там нещата не са толкова розови… Алтернативата ми беше Казанлък.. и да, позната акушерка, пада ми се кръстница даже и живеем буквално на 5 метра една от друга…а и бях чувала отзиви за нея, че е много добра.. Не съм дала и стотинка на лекар, а и има една работа, че си платиш на лекаря, а той само стои и гледа отстрани докато раждаш и ако не дай боже има усложнения, тогава се намесва и всъщност цялата работа я върши акушерката. Когато отидох да раждам, преносвах 5 дни.. всъщност бебето не беше преносено, но така или иначе ми предизвикаха раждането, малко остана да родя при лекарката, която следеше бременността ми.. но й свърши смяната и родих един час след това.. ролята на лекарката, която беше на раждането ми беше да ми натисне корема, за да излезне бебето.. нещо тоновете му се бяха влошили… това за натискането на корема после си го спомних
Но така или иначе и аз разбрах кой върши основно работата. Не съм гледала „Часът на мама“ но.. може и да съм консервативна, може и намен доста да са ми насадили излишни работи в главата.. не бих родила в къщи.. и вярно, че често лекарите правят поразии, но и често спират поразии… заради тези последните, аз просто не мога да си позволя да рискувам живота на детето си при раждане в домашни условия. Всеки си избира как да роди, това е желание на майката.. Но и друго разбрах.. тази моята позната акушерка каза, че последните години секциото по медицински показатели се е увеличило, много родилки… дълга история. Пак казвам изборът е на майката как да роди, дори бащата според мен няма думата 
Важното е всичко де е наред и после да прегърнеш едно живо и здраво бебче 
Мицева // понеделник, 28 януари, 2008 at 13:07
Ох, темата е доста сложна, определено.
Аз лично се отказах вече да споря по въпроса и да давам повече мнения, след като едни дами „мило“ ми обясниха, че като не съм била раждала, къде съм се бутала! Хем ме досмеша, хем се ядосах. Майната им… Който трябваше ме чу!
Е, аз ще родя след три месеца и пак ще си приказваме!
И знам, че няма да съм си променила особено мнението!
Людмил // сряда, 26 март, 2008 at 22:22
Няма страшно, който е болен да си ражда в болница.
А безстрашните майки, които вярват в природната интуиция стават все повече. Вече знам 3 жени които имаха отлично раждане у дома и родиха здрави дечица. Една от тях е тази, която участва в предаването:
http://homebirth.beinsa.info
Мицева // сряда, 26 март, 2008 at 23:42
Както обичам да казвам… всичко е до шамандурата!
Аз много се радвам, че Роси все пак успя да направи това, към което се стремеше въпреки всички пречки, които поставяха пред нея. Браво и на другите мами, които са се престрашили на това!
eva // петък, 30 май, 2008 at 19:03
здравейте!Бременна съм в 5 месец и ходя в Токуда.Много сам доволна,но от началото на май много са вдигнали цените.Когато тръгнах там раждането излизаше окло 1000-1300лв,а сега идва почти 2000.Доста рязък скок ми се струва.Освен това аз ходя там от януари,би трябвало при заварено положение да ме таксуват по старите цени.
Мицева // петък, 30 май, 2008 at 23:31
Ами двойно е увеличението. Въпреки това аз си родих там и съм доволна от всичко. Не съжалявам за нито една дадена стотинка. На мен ми излезе 1900 лв – секцио плюс неонатологичния пакет.
Людмил // понеделник, 28 юли, 2008 at 13:31
Teмата все още ме вълнува, макар да минаха вече 2 години откакто Самуил се роди у дома. Напълно подкрепям, с двете ръце, че раждането е финален акорд на една овертюра към операта на живота, нещо красиво, сакрално. И начинът, по който днес се вадят бебетата на бял свят е толкова механичен, оскверняващ за нежната им духовна същност. Желая от все сърце на всички бъдещи майки да имат смелостта и вярата във великото природно начало, което е заложено в тях.