не знам как да го нарека…

това си е една история…

(надявам се, Тедичка да не ми се разъсрди, че помествам разговора ни тук, но темата ми е много болна, въпреки, че никога не съм се изправяла пред подобна дилема)

***

от Tedichka на 25 Яну 2008 12:27

Момичета,и аз сега съм пред тази адски трудна дилема.Искам да осигуря на детето си живота,който заслужава всяко едно мъниче,но в момента това няма как да стане,нямаме с таткото нищо сигурно зад гърба си.Не съм решила нищо,и не мисля че ще имам сили да взема това решение,нищо че се “налага”.Само при мисълта,че мога да отнема живота,който се заражда в мен,се разплаквам и имам чувството че ще полудея.В следващия момент идва картинката,как с бебе на ръце се налага да се изнесем от поредната квартира,изведнъж доходите секват и… Наистина е трудно,такова решение съсипва психиката на всяка жена.

***

от ladyfrost на 25 Яну 2008 13:33

Тедичка, не прави тази грешка!
Дори да сте финансово стабилни, няма гаранции, че ще е винаги така. Разбираш ли, риск винаги има. А бебето може да бъде един страхотен стимул.
Ти какво си мислиш, че при нас нещата са много розови ли? Нямаме дом, от скоро ще живеем на квартира. Аз не работя, а мъжът ми няма постоянен доход, защото работата, която работи е такава, че само ако го повикат ходи, което значи, че цял месец може да не получим нито стотинка. И въпреки това нито за миг дори не си помислих да махна детето, въпреки че изпадах в ужас как ще се грижим за него. Но този период отмина и осъзнах, че нещата не са чак толкова страшни. Няма да е лесно, но пък това дете ще е много, много обичано… Което е много по-важно!Може да звучи наивно, но в крайна сметка е въпрос на желание! Моя приятелка направи аборт преди време. Това я съсипа… Не мога да я позная просто… Все едно тя е умряла! Сега съжалява безкрайно много, макар, че щеше да си го гледа сам самичка.

***

Изпратено на: 25 Яну 2008 14:02
От: Tedichka
До: ladyfrost

Благодаря ти искрено за съвета.Но наистина не знам дали ще се справим.Още повече,че връзката ни с прителя ми,е в един такъв критичен период,не съм напълно сигурна в него,а съм още на 20 години.Майка ми има бебе на 2 годинки и няма да мога да разчитам изцяло на нея,просто не виждам изход.Аз самата съм израстнала без баща,не искам това да сполети и моето дете.Никога не см се чувствала толкова объркана и безсилна.

***

Изпратено на: 25 Яну 2008 14:16
От: ladyfrost
До: Tedichka

Виж мила, вгледай се дълбоко в себе си и се замисли…
Представи си и другата алтернатива - детето ти да израстне в едно разбито семейство, макар и с двама родители. Какво ще ти гарантира, че след години, когато срещнеш “човека” (щом не си сигурна все още), ожените се, имате деца… и в един момент всичко може да рухне… ей така, от нищото… аз пък това съм преживяла, честно да ти кажа, ужасно е… Казах ти, риск винаги има нещата да се прецакат. А съм сигурна, че ако наистина искаш детето и сама можеш да се справиш. Не казвам че ще е лесно, но ще е едно прекрасно изживяване! И знаеш ли… когато си родиш това детенце и го погледнеш там ще видиш една любов която ще имаш винаги и едно същество, което никога няма да те изостави. Не знам как точно да ти го обясня, но определено това удволетворение, че си отгледала едно дете, дарила си го с любов и внимание е много по-голямо от това да имаш пари, кола, къща… Те са все преходни неща, но детето не е…

Нямаш си на представа колко ме беше страх когато разбрах, че съм бременна. Колко плаках и колко бях нещастна. Защото не му беше времето на това дете. Повече от месец не знаех къде се намирах… не мога да ти опиша просто колко зле се чувствах… Но и от главатами не излизаше мисълта, че там в мен има едно малко същество, което зависи от мен, че то не е виновно за абсолютно нищо и има нужда само от едно единствено нещо - любовта ми!!!

Не се предавай, мила! Не се оставяй материалното и злободневното да те преборят! Нали знаеш, Бог помага на смелите! Бъди смела, задръж детето! То ще ти даде невероятна сила, както моето даде на мен, както е дало сила на безброй жени!

***

P>S> Много ми е тъжно, когато трябва да се изправиш пред подобна дилема… Жестоко е… Знам, предполагам, че всяка моя дума може да бъде оборена, че парите са важни и т.н.

Но за мен има и по-важни неща… И съм се убедила, че вярата (особено в собствените ни сопособности) прави чудеса!