Понякога е странно какви неща ти правят впечетление…
Обикновено не си падам по дебилски реклами… Ама оная бабка с кабелчетата и дупките изби рибата! Кефи ме просто! Винаги, когато я видя си умирам от смях… Определено не е в графата ми “Вдъхновяващи реклами”, но пък може да отиде в “Повдигащи духа”…
***
Днес докато се прибирахме с Антон къмвкъщи минахме през една детска площадка с люлки. Имаше една баба извела внучето си да си играе. Чух я как му обясняваше на детето (може би 2-3 годишно), че люлките са много мръсни и кални. Стана ми любопитно и минах близко покрай люлките да проверя. Бяха си изрядно чисти… Да не повярваш!
***
После пък едно друга дама на преклонна възраст се разправяше с някакъв чичка за някакво шише на шосето. Тя го вдигна от там и започна да му обяснява, че може да си нарежат гумите и ако не му трябва ще го изхвърли. Той нещщо й каза, май да го хвърля или нещо такова. И тя го хвърли… на тротоара… Шишето се счупи на парчета… Няма страшно, важното е да не си сам!
***
Знам, луда съм… Особено заради факта, че изплюсках като добро прасе ЦЯЛА КУТИЯ шоколадови бонбони… Пожелайте ми късмет в предстоящата безсънна нощ! Щях да гледам “От Ада”, ама реших, че не ми се гледат такива неща… За жалост това е най-интересното по телевизията…
***
неделя, 00:02
До преди малко гледах “Explorer”. Дават някакви документални филмчета за порно индустрията. Много са интересни, ако ви се отдаде случай – гледайте ги! Тая вечер даваха за порно-оскарите. Честно ви казвам, мнооооого се забавлявах!
11 Отговори so far ↓
Svetlina // понеделник, 28 януари, 2008 at 00:56
А имаше ли нещо за бабо-лелките в порното?
vanilla // понеделник, 28 януари, 2008 at 05:24
Аааай стига бе, и за порно ли оскари… обаче, ако погледнеш от добрата страна, може да се дават за успешно преодоляване на задръжките. Т.е. имат все пак задръжки и те. Или пък аз съм фантазьорка.
Странностите много ме занимават и мен. И най-странно ми е, че онова, което следва да е нормално, го гледат и с удоволствие сочат като сбъркано; и обратно. Ама то и това не е от вчера.
От посочените, мен най-много ме дразни бабата с люлките. Детето, ако го заспираш толкова отрано, доникъде няма да я докара.
waterfairy // понеделник, 28 януари, 2008 at 11:37
Случаи като този с бабата и люлките са нещо обикновено у нас – така се възпитават децата – не пипай това, не пипай онова, мръсно е, акано е… Онзи ден се возих в асансьора с баба, майка и момиченце. Първо – момиченцето, което беше не повече от 2 годишно, го оставиха от външната страна – до вратата, то залитна и можеше да си охлузи ръчичката. Бабата обаче му се скара, че не внимавало. После момиченцето се гушна в бабата и почна да й целува дрехите. А бабата каза, че те са ужасно мръсни и не бива да прави така… /Чудно тая баба как носи толкова мръсни дрехи, нямам думи просто/.
Децата непрекъснато се възпитават с ограничения и и с “НЕ”, което според мен не им повлиява много добре като пораснат.
Xquisite // понеделник, 28 януари, 2008 at 12:55
Вярно е, че днес най- вече се набляга на забраните, да възпитаваш дете в града, означава на моменти да действаш като диктатор по време на военен режим, и то без да го съзнаваш в повечето случаи. Но пък може бабата просто да е искала да се приберат по- бързо вкъщи или просто да я е мързяло да стои права до люлката, кой знае каква и е била гледната точка. . .
Мицева // понеделник, 28 януари, 2008 at 12:55
Мне, нямаше противни лелки в порното. Най-забавно беше когато даваха наградата за най-добра анална сцена… Двамата победители излизат на сцената разплакани и развълнувани, обясняват колко много благодарят на мама и татко, а зад тях, на голям екран… върви печелившата сцена! Напраов щях да се задавя от смях…
Светлина, как беше онова? Нещо, че лудите са толкова много, че на нормалността се гледа като на друг вид лудост?
Вчера видях едно едва прохождащо момченце как се изпльоска на тротоара, удари се и заплака… Баща му грубо го вдигна и започна да му вика да престане да реве така и че мъжете не плачата и ако още веднъж се разплаче, ще го набие и накаже(?!)… Жалка картинка!
Xquisite, като не може и не иска да го разхожда и да го бави докато си играе, ами да не го прави… Наблизо има едно паркче, където много родители си водят децата да играята… Такива картинки съм виждала, че напарво ми е настръхвала косата! Егати гледните точки дето ги имат тия хора! Тия деца не са домашни любимци, които можеш да нахокаш, да закачиш на каишка и да си играеш с тях когато си поискаш…
Svetlina // понеделник, 28 януари, 2008 at 16:53
Ох, не ми говори за тея каишки… Понякога си мисря и колко е хубаво да си стоиш вкъщи и да не се занимаваш с чуждите работи по парковете, но пък… не – и това не е решение. Няма отърване – животът може да е много гаден, когато поиска…
Xquisite // понеделник, 28 януари, 2008 at 16:57
Аз не я оправдавам бабата, не ме разбирай погрешно, да гледаш деца е отговорна дейност и малко хора я умеят. Но в повечето случаи бабите донякъде са жертви, защото отговорността е на родителите, които са си оставили детето на бабата, а бе, ще стигнем така до философски спорове. . . Исках да кажа, че и да съдиш другите е отговорна дейност, защото някой път може ти да си от другата страна за нещо друго. Всяко нещо има различни гледни точки. А за това се изисква обмисляне, а не само споменаване на фактите.
Xquisite // понеделник, 28 януари, 2008 at 16:59
Но да, и аз съм противник на забраните стигащи до дебилност, да бъда разбрана погрешно.
Xquisite // понеделник, 28 януари, 2008 at 17:00
В бързината се сбърках:
Но да, и аз съм противник на забраните стигащи до дебилност, да НЕ бъда разбрана погрешно.
vanilla // понеделник, 28 януари, 2008 at 21:56
То това и с домашните любимци не бива, и те душа носят… А че е настанала масова футболизация във всички важни неща, вкл. по отношение на децата, 2 мнения няма… Хора, има 1 книга на Ст. Лем, “Завръщане от звездите”, фантастика уж, ама като гледам как сме тръгнали, ако не ни попречи някой астероид, точно това ще стане. Единственото (май) положително нещо в това бъдеще беше, че – независимо дали вече имат дете или още не – на хората се позволяваше да станат родители едва след като минат …абе нещо като тест или обучение. Може да изглежда прекалено; ама не съвсем.
@яне, идвам да ти предам, ако искаш, щафетата от музиката на Робинзон. Ако ти е интересно, ела да видиш; на мен пък ми е интересно на 1 бъдеща мама какво й се слуша:))
По последния въпрос ти желая всичко да е безпроблемно и ок!!
Мицева // сряда, 30 януари, 2008 at 14:09
Xquisite, разбрах те много добре още в началото!
Но пък и очите не мога да си затворя, а напоследък и устата! 
Не мисля, че съдя някого (в случай че не е станало ясно)!
vanilla, вече минах през музикалната игра!