Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
5 Отговори so far ↓
Svetlina // понеделник, 28 януари, 2008 at 00:59
Я виж как се получава интересно, ако извадиш едни стихове – хоп – ново стихотворение…
“… от парещите въглени на мъката
…
нов път си направи и пак тръгни!
…
сам слънце си създай и от лъчите му
…
Загубил всичко, не загубвай себе си”
vanilla // понеделник, 28 януари, 2008 at 05:42
Срещала съм го, много е хубаво… само да може човек да се придържа към него…
Мицева // понеделник, 28 януари, 2008 at 12:46
Всъщност все повече се убеждавам, че не е чак толкова трудно да го спазваш… Най-трудно е да си го позволиш!
СветлинА, супер инетрепретация!
Svetlina // понеделник, 28 януари, 2008 at 17:28
Мдаааа – ивнаги съм твърдяла, че инженерите пишат добри интерпретации…
FREDERIKO // сряда, 30 януари, 2008 at 00:23
Zvuchi mi kato ” Jiveesh v nesuvurshen svqt, ti go znaesh, no ne zabravqi che trqbva da se ispravish i da prodaljish na pred.” ” Ne e vajno kak si padnal i za kolko vreme, vajno e kak se ispravqsh”.