Разказва ми се…
петък, 1 февруари, 2008 от Мицева
Уф, имам да пиша курсова работа… Трябва да е готова до 8.02.2008 г. Абе… досадно…
Мдам… Тъп начин да започнеш публикация… Едно ми е такова мило носталгично… Искам да разказвам всичките неща за които се сещам тия дни…
Но пък ако ги заразказвам, ако ги заописвам ще си изгубят чара… Сакаш ще ги счупя…
Сещам се за разни мили случки от годините когато бях ученичка. Как се сдушихме със Женя и какви чешити бяха съучениците ми…
Или пък как се запознах със Светлина… как ми лекуваше депресиите… Сещам се за Дамян, за Реджи… И за всички мили мигове, които сме имали заедно… Липсват ми тия двамата!
Сещам се как се запознах с Антон… Колко ми беше мъчно, че е толкова самотен… Колко се радвах като сe срещнахме за първи път… За първата нощ, която прекарахме заедно… И въобще за всичките ни мигове… И как напоследък ми е все по-хубаво с него… Усещам как сме пораснали… И ми е хубаво…
Сещам се за хиляди неща, хиляди случки и истории…
Човекът… човекът като такъв е изграден от спомените си…
Светлина каза, че се чувствам като мед… златно-кехлибарен отлежал стар мед с много билки и от южен склон… Май добре си ме познава! 
Е сега ако аз имах интергалактическа магистрала, щях да те сложа там и то в болд!
Ми направи си… Спешъли фор ми!
Ааах, дай Боже всекиму такова усещане, страхотно звучи… А от теб нека не си отива!!
Никога не си отива… Само понякога е по-недоловимо…
:))