00:48, събота, 2 март… седя си и се чудя какво правят нормалните хора по това време… най-вероятно спят, но кой знае…
Надали стоят като мен и се чудят какво да правят. И си мислят, че всички други имат какво да правят в момента и им е добре… и не се забиват в депресантски размисли… всъщност… чувствам се ужасно самотна! Все едно целия свят е избягал някъде другаде и ме е оставил сам самичка… Ненавиждам такива моменти… и ми е някак болно… не знам…
Мислех си, че след един определен моментот живота ми ще престана да се чувствам така. Но тия гадни моменти не престават, въпреки всичко и са си все така начесто… Не е честно да се чувствам самотна, даже изоставена… тъпо е… Чак ми се доплаква… от яд и безсилие…
…отивам да се изкъпя. може да се почувствам по-добре…
13 Отговори so far ↓
keklanka // неделя, 2 март, 2008 at 09:01
Почувства ли се по-добре? Ех, не се свиква с подобни чувства, но и те са си част от нас, може би просто си такъв човек, който не харесва тези неща.. не ги харесва, но са част от неговата същност. Аз например съм имала и продължавам да имам моменти, в които съм щастлива и същевременно ме залива някакво гадно отчаяние.. емоционална дупка ли ще е, наричаме го с какви ли не имена, но го има. Пробвай да ги приемеш и колкото и да е тъпо в един момент единствено в тези моменти може да усещаш себе си истински ипонякога това не е толкова тъжно, защото ти съществуваш и чрез себе си, не само чрез хората около теб
Svetlina // неделя, 2 март, 2008 at 13:42
1) не си дописала нищо след банята — може да е помогнала;
2) още не си в нета — не си станала — легнала си късно — банята не е помогнала…
Хайде, разреши ми проблемите – признай си какво стана.
deni4ero // неделя, 2 март, 2008 at 15:49
в 08.48 чавето ме беше изритало от леглото, пуснало да гледаме “Приятели”, разхождаше си новата количка и ме чакаше да се натуткам да й направя закуска. Така че – не, не си сама в тази тъмна доба.
Мицева // неделя, 2 март, 2008 at 17:14
Хихи! Банята и писането помгнаха… Наспах се, събудих се в 11:30 и си имаме нов скрин… Случва се, преживява се!
lyd // неделя, 2 март, 2008 at 22:47
може би трябва да пробваш поговорката count your blessings
Мицева // понеделник, 3 март, 2008 at 02:12
Eneya // понеделник, 3 март, 2008 at 02:13
Седят и четат “Свещения крал” на Бюджолд. И мислят как да снимат снимка, на която вече са й измислили име.
И се чудят къде е границата между приятелство, обсебване, любов, близост и сродан душа.
май е горе долу това.
А какво правят нормалните хора ли?
Ами, той/тя седи в малката си килия, покрита с меки, светли стени, по които не може да рисува, нито да се блъска в тях, които улавят звука на гласа му и го карат да се чувства като призрак, когато пристъпя на пръсти из малкот пространство. Сигурно гледа към тавана и се чувства като най-самотният човек на света. Единственият нормален…..
Svetlina // понеделник, 3 март, 2008 at 02:52
“къде е границата между приятелство, обсебване, любов, близост и сродан душа”
както казва Яна – в шамандурата е
Мицева // понеделник, 3 март, 2008 at 03:06
… в превод… всичко е в мислите и главите ни!
Eneya // понеделник, 3 март, 2008 at 13:56
Да, това е ясно. Имах предвид… свободната воля на човека също се брои, нали така? И докато нещо е приемливо и правилно за тбе, за другия може да нее . И номера е да се намери консенсус. Да се стигне до разбиране. А ако не може, лошо.
Шамандурите са голяма работа, наистина.
Мицева // понеделник, 3 март, 2008 at 14:08
Мани, мани… Такива главоболия ти докарват понякога тия шамандури!
Ама верно са си голяма работа.
Deneb_50 // понеделник, 3 март, 2008 at 22:02
И най важното ,ако са празни-не можеш да потънеш във водата и ще живееш много дълго,защото няма да те тормозят глобални и всякакви други въпроси
Мицева // понеделник, 3 март, 2008 at 23:05
Ееее, Деденце, просветна ми най-сетне защо се казва “Акъл море, глава шамандура”.