На кръстоПът

Градивна критика (парадокси някакви)

сряда, 12 март, 2008 · Вашият коментар

Драма в едно действие

Главни действащи лица:
Автор на проект
Опонент на автора
Защитник на автора


Първо действие

Заседателна зала. В нея, седнали около масата, са Автора, Опонента и Защитника.

Автора: Кажете сега, колеги, какви са ви забележките върху проекта?

Опонента: Смятам, че процедурата за изпълнението на проекта е твърде усложнена. А има възможност да бъде опростена. Това ще спести както време, така и пари. Също така ще улесни изпълнителите.

Автора: Ама как така? Това е невъзможно? Процедурата е максимално улеснена и съкратена. Вие се заяждате с мен и завиждате, че аз съм автора на проекта. Възмутен съм!

Автора (като се обръща към Защитника): А вие, колега, какво ще кажете?

Защитника: Смятам, че процедурата за изпълнението на проекта е твърде усложнена. А има възможност да бъде опростена. Това ще спести както време, така и пари. Също така ще улесни изпълнителите.

Автора (прекипяващ от щастие): Ама разбира се колега! Как не съм се сетил до сега! Ето на това му викам градивна критика! Браво, браво!

Завесата се спуска.

Категории: Къде ме стяга обувката? · общество

0 responses so far ↓

  • Все-още няма коментари... Попълването на формата по-долу може да ускори процеса.

Вашият коментар