В това се превръщаме непрекъснато… в звезден прах и спомени…
С всеки изминал миг все по-близо към това отиваме… А аз глупачката искам да забравя… да съсипя единственото, което остава накрая… Смешна съм… Всички сме някак по своему смешни и дори жалки…
Страх ме е… винаги ще ме е страх! Плаках много…
4 Отговори so far ↓
deni4ero // вторник, 22 април, 2008 at 15:08
възтъжно за човек, който чака бебе. Зарежи ги тия черни мисли и виж колко хубаво зелено е вън и как хубаво мирише
А и си още далече от остаряването 
Горе главата и смело напред в морето 
keklanka // вторник, 22 април, 2008 at 20:38
Човек не може да избяга от времето.. но мислейки за бъдещето, ни бяга настоящето.. и аз си мисля често за тези неща, тъжно е, и неизбежно и в същото време ние сме подготвени до някъде за това какво ни очаква и то е колкото страшно, толкова и… имах предвид друго… често остаряваме преди да се е състарило тялото ни, това е жалкото. А ти… пред теб е един нов свят
Svetlina // вторник, 22 април, 2008 at 21:31
Ааааааааа, засега е В нея тоя свят
Мицева // вторник, 22 април, 2008 at 21:39
Той винаги е бил и ще бъде в мен, сега само ще си има и физически образ!