Мдам! Така си е… Или поне така се усещам! Като някое баби съм, дето по цял ден си гледа сапунките. Никаква креативност, даже никакво желание за такива неща… И това скапано време… Толкова много исках през тия почивни дни да идем към Витоша с Антон. Направо ми се е стегнала душицата!:-( Е, посвършихме малко работа в къщи, но… все още не съм достигнала до желания резултата! А часовника си цъка… Имам чувството, че все едно нищо не сме свършили… Пропиляно време… Странно е, че пропиляното време все повече започва да ме плаши…
Вече сме на финалната права… Всичко е готово за бебо! Вчера се захванах да пера дрешките. Остана една купчинка още за пране и разни други малки нещица. Сега чакам да исъхнат вече из праните неща и да ги изгладя…
Нещо ми е притеснено, че още не се чувствам готова за бебо… Все имама чувството, че забравям нещо. А и наистина имам още неща да подготвя… Не съм избрала още и педиатър…
Чувствам се глупаво така вманиачена… Понякога си мисля, че все още не съм готова, чисто психически… Но се присещам за разговора с Кеклето и за това, че няма значение на колко си, първото дете е все същото изпитание… Не знам дали сега му е времето… Не знам… Ще знам след 50 години (дай боже да ги доживеем)… Странни мисли ми се въртят в главата, нали?!
Искам да правя нещо навън… Искам да не се чувствам скучна… Искам да правя нещо по-смислено… Но нямам желание… А може иб имам желание (и възможност), но не знам точно какво…
Нямам време… Седмица-две най-много… Временце само за мен! А после… обвързване за цял живот! Смешна работа!
Всъщност… Объркана съм! Сигурно това изнервящо чакане ме съсипва вече…
Тик-так! Тик-так! Тик-так…
7 Отговори so far ↓
keklanka // вторник, 6 май, 2008 at 17:33
Хей, а какво би било, ако майка ти е покрай теб и до ушите ти все стигат думи, че докато си на разходка могат да ти идтекат водите, когато те си мислят, че не виждаш погледите, които не гледат теб, ами скришом следят дали случайно няма да снесеш ей ся на в краката си
Или пък да са разлепени всевъзможни телефони на всевъзможни места, случайно ако стане нещо, ясно какво, да се обадиш 
Сега да ти кажа по-спокойно – не върви, ти си знаеш какво е в теб.. че не си готова, то ясно, но най-вече на тебе ще се падне да се справяш с бебето и да не си готова, след като родиш, веднака най-вероятно ще се чувстваш готова. а ако си повече време с детенцето в болницата и не ти го взимат, съвсем ще свикнеш и тати Антон като идва да те взима и да ти помага ти ще го учиш как да подхване бебенцето, ти ще знаеш кое как, дори може да си се научила сама да сменяш памперсите 
Къпането може да ви стресне, но пък си имаш асистент 
Казваш, че остават около две седмици.. ама мисълта,че тиктака този часовник, малко ги прецаква тези седмици, чене знам как им се наслаждаваш 
абе дай да се появява зетя по-бързо, поне да не го мислиш толкова 
astilar // сряда, 7 май, 2008 at 10:23
Мога само да ти пожелая с усмивка да препрочетеш какво си написала тук след месец-два.
Едва ли това ще те успокои, но макар и отдавна да не съм бременна и аз понякога се чувствам по подобен начин – скучна и дори малко тъжна.
Няма по-мъчително от очакването, но погледни философски на него (убедена съм, че можеш) и си потърси поводи за усмивки.
Пролетта е един особен сезон.
Така де, усмивката не е маска, която да си надяваш постоянно. Няма и нужда.
Поздрави!
Гергана Берберска // сряда, 7 май, 2008 at 14:42
Ами то никой не е готов. На рекламите изглежда едно, а на живо е друго.
Добрата новина е, че човек бързо свиква и бързо се учи. А майчинския инстинкт не е шега работа, вярвай в него.
И ще видиш как напразно си мислела че не си готова и си се стряскала.
Мицева // сряда, 7 май, 2008 at 17:24
Благодаря ви за хубавите думи!
Мъжът ми все ми повтаря колко страхотна майка ще бъда! И аз съм много склонна да му врявам…
Убедена съм, че когато гушна бебо за първи път всички тия съмнения и терзания ще отидат по дяволите!
Само дето сега си е за сега и ме мъчи! Правя разни опити да туширам негативните емоции – понякога успявам, понякога не… Но, това е живота!
Сънувах море « На кръстопът // сряда, 7 май, 2008 at 17:49
[...] Подозирам, че тоя сън е плод на сегашните ми странни настроения. [...]
deni4ero // четвъртък, 8 май, 2008 at 00:01
И ще те мъчи
Не, че е много окуражително, ама, на – истината си е 
И точно така – вервай му на човека 
он знае 
simplyblue // четвъртък, 8 май, 2008 at 10:46
оооо това е напълно нормално, ама нещата ще се наредят, вервай ми