Ново 20: “Ти си луда!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Как може да даваш толкова пари за раждането?! Това са грешни пари…”
Обичам да ми дават акъл… Направо примирам да им тресна по някой бременен подут юмрюк в лицето…
Та кое казахте били грешни пари? Тия 1000 лв. дето ги дадохте за абитуриентска рокля? Или 10-те хиляди, които дадохте за “скромна” сватба?
Не че нещо… Който за каквото иска да си дава парите… Ама е напарво трагикомично да дадеш толкова много пари, за неща, които и с тях и без тях и накрая да ми обясняваш, че това били много пари за едно раждане, аз така и така съм щяла да си родя… Ми да, мога и без пари да си родя… Абитуриентската и по дънки ще си мине… А сватбата – тя може и само с един подпис в гражданското по костюмче и с двама свидетели…
Мен лично би ме било срам да кажа колко пари съм дала по сватбата и абитуриентската си и после да се жалвам колко скъпо било раждането и прочие…
Мога да си го позволя! И защо не в крайна сметка? Това си е моя работа… Не се оплаква нито че нямам пари, нито нищо. Просто си правя сметката! И сама решавам какви са ми приоритетите…
Надали някога ще ме чуете първо да мрънкам колко безбожно скъпи били детските дрехи и десет минути по-късно да се хваля, че съм си купила невероятно потниче за 60 лв., а още десетина минути по-късно да хленча, че нямам пари и за едно кафе даже… (не, не си измислям, чувала съм го със собствените си уши… имам и свидетели…)
Та такива ти ми работи! Странен манталитет имаме…
Айде гледайте си моля само в собствените панички!
22 Отговори so far ↓
Svetlina // събота, 17 май, 2008 at 15:04
А тая сметка защо ти я искат хора, които нямат нищо общо с дадените суми? Аз наистина не мога да го схвана – да си осигуриш предварително раждането е инвестиция в бъдещето, а не лукс. Лукс е да купиш синя шаферска рокля за племенницата си или пък да поканиш подчинените на свекъра си. Бля, баба ми все като е раждаал вкъщи, да не мислиш, че не й се е искало нещо по-така – примерно стерилна среда, малко тишинка… Писна ми от всезнаещите безопитници, дет не спират да си бутат носа из на хората животите. Ще каже човек, че толкова много не си харесват собствения живот и затва дай да търсим кусури и на чуждите…
Мицева // събота, 17 май, 2008 at 15:37
Още по-досадни са опитниците… Като мацката дето ми го каза това, че били грешни пари! Ами родила била две, та добре знаела (?!). Не че съм й искала мнение по въпроса… Абе… [тук е подходящо онова зеленото човече с повръщата гримаса]
waterfairy // събота, 17 май, 2008 at 16:27
Странно е наистина да спестяваш пари точно от раждане… Друго е, ако наистина не можеш да си го позволиш, ама иначе… Аз също бих направила всичко възможно, за да съм сигурна, че имам възможно най-добрите условия в подобна ситуация.
По-добре не им обръщай внимание на подобни “съветници”, пази си нервите за по-смислени неща.
Мицева // събота, 17 май, 2008 at 16:41
Уж не им обръщам внимание… Ама ми е адски странно какво се бутат. Нали не искам от тях да ми дават парите…
vira111 // събота, 17 май, 2008 at 17:39
Така де, само да кажа, че след като първия път родих без пари, втория си платих и съм много доволна!
Niili // събота, 17 май, 2008 at 21:25
миличка, бих те посъветвала просто да теглиш по една тънка-дълга на всички онези, които ти се бъркат в това отношение!!! айде де!!! в крайна сметка, спокойствието и гаранцията, че ще ти обърнат внимание, че ще се погрижат както за теб, така и за детенцето ти, че ще се чувстваш напълно спокойна и в добри ръце – за това си струва да се плати, колкото и да струва!!!хич да не ти пука!!!
желая ти много успех!!! и целувки!!!
deni4ero // събота, 17 май, 2008 at 23:33
Сестра ми въщо като vira111 първия път и почти я оставиха да умре, без преувеличение. Вторият път си плати и остана много доволна, въпреки хлебарките по стените. Аз като завършено бъзе, реших, че ще събирам пари и ще родя в частна клиника, така и направих и останах безкрайно доволна. Гледаха ме като принцеса – и мене, и беееееееебенцето ми. Втория път ще раждам в държавна болница, но пак с уговорка и пак горе-долу за същите пари, за да съм сигурна, че някой ще се грижи за мене. Така че, кажи им на тия да си барат ушите и си гледай живота. Защото едно раждане не е чак толкова лесно, а е животоструващо преживяване. Успех и всичко най-рошаво!
vira111 // събота, 17 май, 2008 at 23:41
Деничеро, описала си го по-точно от мен: “Първия път я оставиха да умре…” – да. И хич не ми е смешно, момичета! Израждаха ме трима стажанти и само единият от тях – арабин – знаеше какво прави.
Плащайте си, ако можете, парите ви се изплащат до последния лев!
deni4ero // събота, 17 май, 2008 at 23:52
Така е, Дид, затова се боря със зъби и нокти, ако някой ми каже нещо по върпоса, въпреки че мъж ми голям срам бра, като как така съм родила в частна клиника, ков щели да кажат хората … абе, яяяяяя … у лево … Аз не съжалявам и съветвам всички, които са ме питали да си плащат или да отидат, ако имат възможността, разбира се, в частна клиника. Поне обслужването е на ниво и превръщат този момент наистина в празник, а, ако не си платиш, се чувстваш длъжен, че те са си свършили работата, за която им се плаща. Ама, аз много се разпалих, както винаги на тази тема, така че, много се извинявам.
batpep // неделя, 18 май, 2008 at 20:50
ъъъ..
чей и яз да викнем от коневръзо:
присъствах на раждането на жена ми от първата до последната секунда, докато не заспа от изтощение. и ако за нея природата се е погрижила много от нещата да не помни – за мене не се беше погрижила.
та един съвет – хиляда лева за избран къдърен екип (щото това си е екип – лекар, анестезиолог и акушерка, обикновено), който да ти дойдат диван чапраз по което и време на денонощието там да напъне, си е нищо пара, колкото и трудно да е изкарана.
deni4ero // неделя, 18 май, 2008 at 23:25
браво, батпеп, стискам ти ръка!
Мицева // вторник, 20 май, 2008 at 01:18
10x, batpep!
Мицев // петък, 23 май, 2008 at 02:05
Ето и резултата – http://yana-mitseva.com/bebo2.jpg
)
vira111 // петък, 23 май, 2008 at 08:48
ЧЕСТИТО!
Толкова се радвам! Да ви е живо и здраво! От сърце ви го пожелавам! Нека ви донесе много, много радост!
deni4ero // петък, 23 май, 2008 at 14:49
Живо и здраво и много щастливо
Да е радостта на мама и гордостта на тати 
taralezh // петък, 23 май, 2008 at 17:52
Отворих блога и не видях нова публикация.
Добре, че щракнах тук!!! Знаех си!
Честитоооооооооооооооооооооооооооооооо!
Много здраво, хубаво, щастливо, обичано и възпитано бебе да е! Целувки и на тримата :-*
razmisli // петък, 23 май, 2008 at 19:34
Честито бебче!
Да е живо и здраво! И пиши как е мниало.
Много е сладко, а и виждам, че е уморено
Мицев // петък, 23 май, 2008 at 23:28
Мерси, мерси!
Мина… донякъде забавно, донякъде мъчно /за майката де
/…
Искаше мама да си роди как си требе, ама бебончо /който нарекохме Божидар/ не искаше да излиза, защото много дълъг станал и накриво застанал. Та като й се изтощиха батериите на мама Яна, мен ме отпратиха навън и нея я резнаха.
Докато чаках да го извадят мъника се сетих за този виц:
“Бъдещ баща крачи пред родилното нервно и си приказва – “Нека само е момиче, че да не се тормози като мене…”
)
Видях бебончо буквално минути след като беше излезнал от леговището си, което успя да ме поразциври /че и сега, като се сещам/. Да е било някъде към 23:15-30, когато си заминах от болницата и започнах да пиша. /Малката Търсачка не е намерила всичко
/
Днес много се зарадвах, когато към 8 ми се обади Яна и звучеше изключително бодро. Много съм щастлив колко бързо се вдигна на крака – има няма 6-9 часа, което за мен си е рекорд от това, което съм чувал….
Естествено длъжен съм пред себе си да изкажа най-сърдечни благодарности на доктор Герганова – жена с изключително излъчване, както и на целия екип от Родилното на болница “Токуда”, които се грижеха /и се грижат/ за моята Буля и нашинкийо мАж! Благодаря!
Бу // събота, 24 май, 2008 at 06:57
Мицева и Мицев, честито!
Много сладък резултат!
““Бъдещ баща крачи пред родилното нервно и си приказва – “Нека само е момиче, че да не се тормози като мене…”
)”
Ахахаха
Да, така е. Аз като раждах преди 5 години, първо питах мъжа ми иска ли да присъства на раждането, а той – ‘Ау, не, не мога да те гледам как се мъчиш!’
Ами това е. Конкретно по въпроса – зависи за какво се дават парите за раждането, мисля аз. Аз раждах с уговорка с акушерка в държавна болница. Понеже е акушерка, парите бяха значително по-малко от парите, които щях да дам за лекар. Тя като вътрешен човек знае всички доктори и решихме – отивам, който се падне на смяна. Ако тя прецени, че не е достатъчно добър, викаме друг по нейна преценка и после му плащаме. Но така се случи, че като отидох да раждам, лекарите на смяна бяха добри, а освен тях всички други добри бяха там, да израждат други жени с уговорка (т.е. ако се беше закучило нещо, все щяха да ударят едно рамо). И съм безкрайно доволна – съжалявам само, че тогава нямах повече пари да й дам на жената, беше перфектна. Стоя до мен през цялото време, викаше лекари по нейно усмотрение, слушаше ми несвързаните тиради, които рязко сменяха теми по време на контракции, когато си губех мисълта… а накрая изроди бебето
Препоръчвам я вече 5 години на всичките си познати, на които им предстои да раждат в тази болница.
На съседното легло раждаше момиче, което имаше уговорка с лекар. “Докторе, докторе!”… Дойде човекът, погледне я, види, че й е рано да ражда още и си отиде. Акушерките са тези, които провеждат нормално раждане без усложнения, затова в този случай могат да са много добър избор.
Отплеснах се
Да ви е жив и здрав Божидар.
Мицева // понеделник, 26 май, 2008 at 22:48
Ай! Преварил ме моя мъж с разказите! Ама нищо де! Днес вече сме си вкъщи и си се гледкаме. Да видим как ще изкараме първата нощ насаме…
Благодарско за пожеланията!
И да ви кажа под секрет – всяка стотинка си струваше!
deni4ero // понеделник, 26 май, 2008 at 23:21
Добре дошли
Спокойствие и силна храна 
vira111 // понеделник, 26 май, 2008 at 23:46
Уха, уха! Първата нощ винаги е най-трудна, но следващите вече стават все по-леки. Е, не откъм спане, но все пак…
Много се радвам за вас – наистина – от сърце!