Светлината на пътя, осеян с лед
носи мраморна тишина.
Там във бялото смисълът е отнет
и облечен е в самота.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо ееее ууу,
живее там във свойта сила и страх
звездният малък принц.
Той не чувства в очите си нищото,
вижда залези и цветя,
сам живее във своята приказка
и къпе утринната роса.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо ееее ууу,
живее там във свойта сила и страх
звездният малък принц.
Той знае, че всички красиви неща
са невидими за очи,
които не чувстват, че вятър в дъжда
цветовете ще угаси.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо ееее ууу,
живее там във свойта сила и страх
звездният малък принц.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо ееее уууу,
живее там във свойта сила и страх
звездният малък принц.
Звездният малък принц.
Малък принц.
4 Отговори so far ↓
Svetlina // неделя, 1 юни, 2008 at 09:57
:-*
PriNce // четвъртък, 5 юни, 2008 at 19:26
“Там в бялото смисълът е отнет”
МариЯна // неделя, 15 юни, 2008 at 18:12
Аз от малка мразя да чета… нищо ново! Но макар че мразех да чета, ужасно много исках да прочета Малкият принц… хосех постоянно в билиотеката и леличката там все ми казваше: “Не са го върнали”, “Няма я книжката”… “Оф…”, “Абе… нямаме го тоя твоя принц”… И така чак тази година, вече не трети клас, а четвърти курс, го прочетох… и плаках много… за звездичките накрая дето се усмихват и …ахаааа да има хепи енд и… не, овцата ще изяде розата
Но ми хареса – защото в тъжните неща има нещо мъчително, но и нещо истинско и много живо… нещо като нас! 
Мицева // неделя, 15 юни, 2008 at 18:24
В много подходящо време си го прочела според мен!
Прекрасна книга, много ми е присърце.