На кръстоПът

← Микроблог Wake up and face me… →

На земята

сряда, 18 юни, 2008 · 10 Коментара

Приземила съм се! Кога и точно как – не знам! Ама по гъз съм паднала, а така май най-много боли!

Направо съм се заземила!

Откривам какъв непоправим оптимист съм била! Сега съм просто обикновена реалистка. Най-, най-обикновена и посредствена! Все повече се забивамв неща, от които съм бягала като дявол от тамян…

Все пак ще си запаля… Само едничка, може и да не я изпуша, но ще си я запаля…

Категории: Къде ме стяга обувката? · видеокастинг · всекидневие · кратки · на кръстоПът

10 Отговори so far ↓

  • Svetlina // сряда, 18 юни, 2008 at 02:09

    Сега вървят некви реклами за оптимист, песимист и реалист, та видях и един билборд – оптимистът е : ) , песимистът – : ( , а реалистът – : І . Специално тая иконка аз винаги съм я ползвала, когато нямам какво да кажа. А ти имаш толкова неща за кзване, не мисля, че иконката ти отива. Виж, цигарката, нощните разходките, Колдплей в един часа… това вече си ти. Не ги слушай песимистите. Още си Яна.

  • Мицева // сряда, 18 юни, 2008 at 02:10

    аз съм разбира се… но се променям… като всичко и всички…

  • Мицева // сряда, 18 юни, 2008 at 02:13

    …помним и това е най-важното… :) амнезията наистина е болест! :)

  • Мицева // сряда, 18 юни, 2008 at 02:15

    помниш онова за ангелите и крушата, нали?!
    http://youtube.com/watch?v=SsK90GWBVLY
    :) :) :)

    And I don’t want the world to see me
    ‘Cause I don’t think that they’d understand
    When everything’s made to be broken
    I just want you to know who I am

    And you can’t fight the tears that ain’t coming
    Or the moment of truth in your lies
    When everything feels like the movies
    And you bleed just to know you’re alive

  • Svetlina // сряда, 18 юни, 2008 at 02:26

    Това е още от времето, когато седях у вас на земята и си говорехме, понякога еда през друга, но тава не е лошо, щото си четяхме мислите и без това, а папагалът ти щъкаше насам-натам…
    http://youtube.com/watch?v=wQQ9UogMtV8

  • Мицева // сряда, 18 юни, 2008 at 02:29

    хахаха… и ходехме на кино… в онова мизерното дето беше пълно повече с шлюпки от семки, отколкото с хора… но ние се кефехме…

    http://youtube.com/watch?v=WGsUro3tfrw

  • Svetlina // сряда, 18 юни, 2008 at 02:35

    Ми как не – нали беше близо до люлките, бе мацко! Лелиииии, да може и сега да си намеря пясък в чехлите и да си изцапам бялата блузка с ръжда от лоста, на който съм седяла… Нъцки – нали сама се пера, само трева си позволявам да мърлям :(

  • Мицева // сряда, 18 юни, 2008 at 02:37

    да бе, сама се переш… да ми е жива и здрава пералнята!

  • Svetlina // сряда, 18 юни, 2008 at 02:43

    Ми да – комшиите ти сигурно си мислят, че Антон има по пет чифта гащи от всеки цвят, а ти си ги въртиш едни и същи :P

  • Wake up and face me… « На кръстопът // сряда, 18 юни, 2008 at 02:47

    [...] 18 юни, 2008 от Мицева Добре де… Може би все още съм същата оптимистка… Само дето вече не съм все така наивна (ъпдейт на TO DO [...]

  • Коментарите са затворени, също като бензиностанциите в провинцията на Тексас след 22 часа.