Днес ми е един такъв ден… абе от ония дни! “Уф” ден! Малко вкиснат, малко ядосан, малко намръщен.
И реших да помечтая малко в отговор на предизвикателството на Таралежката…
…или май по-скоро да си излея мъката… от къде да започна не знам… днес цял ден ми се въртяха нещата, а когато седнах да пиша се изпари някъде…
Моя Абсолютен свят значи…
В него никога не се чувствам самотна (въпреки, че имам безбройните предпоставки да не се чувствам така)…
Нещата, които много, много, много, ама наистина много и силно искам се случват… Там не страдам, по неща, които не са зависели от мен (или са зависели без да знам?!)…
Не ме боли сърцето за разни хора и разни идеали…
В тоя идеален свят нормалното е наистина нормално.
Там не съм странна. Не съм обиждана и презирана, защото мисля инак… Казвам винаги когато и каквото трябва…
Там съм мъдра! Хората се вслушват в нещата, които казвам. Не, не искам задължително да ги пиремат, но поне да ги чуват и осъзнават…
Там добрите хора не плачат! Не им се случват ужасни неща. Толкова ужасни, че мен дори да разплакват! Там истинските мечти се сбъдват! И хората се усмихват… Децата винаги случват на родителите… Семействата са истински семейства…
и не плача, когато пиша такива неща…
Не се налага да избираш по-малкото зло…
Там винаги си себе си! Не трябва да се преструваш, не трябва да парвиш компромиси със себе си…
Не се налага винаги да защитаваш и отбраняваш принципите си от разни лешояди.
“Обичам те!” е наистина “Обичам те!”
Никой не ти се меси в живота и не ти дава наклони…
…………………………………………………………………………..
Всъщност… Няма значение! Не го искам тоя мой прекрасен нов свят… сигурно ще е прекалено скучен…
Но в дни като този… отчаяно го искам тоя мой прекрасен нов свят… защото нещичко ме човърка и ми къса сърцето и буквално искам да вия… а няма причина… странни дни… биха ми липсвали, ако ги нямаше…
…объркана съм…
В оня мой прекрасен нов свят нещата се наричат с истинските им имена… и не забравям какво искам да кажа! 
——————————-
Играта повелява да предизвикам някого. Ще ми се да разбера за абсолютния жълт свят на Инка, за абсолютния свят на адашката и necrony. Както и на всеки, който има желание!
13 Отговори so far ↓
Svetlina // сряда, 16 юли, 2008 at 00:47
И в моя абсолютен свят не плачеш! Обещавам тия дни да попиша. Но силно се надявам след твоята публикация нещо у нас да се промени… примерно да спрем да имаме дни, в които искаме да си разрушим света и да направим нов и скучен. Въпреки че това с истинските имена е добра идея – нали бяхме точно така в детската градина – хич не ни беше зле…
vilford // сряда, 16 юли, 2008 at 00:58
“Не се налага да избираш по-малкото зло” – само това да беше написала, пак щеше да е достатъчно, за да разбера и харесам твоя идеален свят. Някои хора успяват в мънички думички да съберат тонове смисъл. И за хора като теб ще има място във всеки идеален свят. (Чудя се само дали ще ходатайстваш и за мен?
)
keklanka // сряда, 16 юли, 2008 at 11:33
Дали като избираме малкото зло всъщност не избираме голямото
Животът просто има чувство за хумор, ама не винаги разбрано.
Deneb_50 // сряда, 16 юли, 2008 at 11:44
А аз предпочитам в “Прекрасният свят” да можеш да плачеш,когато ти се плаче,без да се притесняваш,какво ще кажат другите,да се усмихваш,когато ти е весело-да се усмихваш на красивите неща,да можеш да говориш всичко,което ти на сърцето -Просто да изразяваш емоциите си,независимо какви са и да няма нужда да мислиш как изглеждаш в очите на другите
deni4ero // сряда, 16 юли, 2008 at 15:06
Deneb_50 ми взе думите
Това исках да ти кажа – хич да не ти пука кой какво мисли за тебе, за това какво казваш, как изглеждаш или дъра-бъра, дъра-бъра. Достатъчно голяма и предполагам, независима си, за да позволиш нечие неразбрано его да те наранява или да те кара да плачеш. Твоят живот си е твой и затова трябва да го живееш, без да се ти пука дали ще се хареса на някого. Важен е твоят душевен мир … ух, пак се разфилософствах, спри ме о време 
Диана // сряда, 16 юли, 2008 at 15:32
Моите такива дни ги наричам “Защо се чувствам така!” – няма причина, нямам основание, напротив, имам много причини да не се чувствам така, и все пак се чувствам. Ами защото можеш да чувстваш, затова. Ако не можеше, щеше сигурно да живееш по-леко, обаче – не. И това си продължава така, без да можеш да го спреш. Не знам каква е ползата от него. Обикновено минава само. Нали има и точно обратните дни. Какви контрасти! Направо се чудиш как е възможно. Мисля, че просто си е нормално за чувстващите хора.
Мицева // сряда, 16 юли, 2008 at 15:48
“Всяка крайност е родна сестра на ограничеността.” – В. Г. Белински
Диана // сряда, 16 юли, 2008 at 16:04
Еее, ама това не се отнася за чувствата!
Абсолютният живот или абсолютната игра « Жълтурчето // четвъртък, 17 юли, 2008 at 00:39
[...] Таз Яна пак ме набута да пиша. Ама видиш ли… искала да й опиша идеалния за мен свят. Няма проблреми! Аз [...]
BabyJoe // четвъртък, 17 юли, 2008 at 16:40
е сигурно има и такива дни и колкото по-малко толкова по-гот, заслушайте се в текста
In an Absolut world - Добре дошли в Абсолютния свят » В Абсолютния свят хората не са мързеливи, но знаят за какво работят // понеделник, 21 юли, 2008 at 18:14
[...] Янето [...]
kelpi // събота, 4 октомври, 2008 at 17:12
stranno e che ima hora kato vas ….prekarvam si givota mislejki si che niama nikoj tolkova lud kato men …
dokazvat mi go i mi go kazvat po desetki pati vseki den …
i vse pak vas vi ima, horata koito ne misliat kato drugite …
horata koito siaksah znaiat kakvo e da si kato men
stranno
странно е че има хора като вас…
прекарвам си живота мислейки си че няма никой толкова луд като мен…
доказват ми го и ми го казват подесетки пъти всеки ден…
и все пак вас виима, хората които не мислят като другите…
хора които сякаш знаят каквое да си като мен
странно
Lady Frost // неделя, 5 октомври, 2008 at 14:10
Не съм сигурна, че те разбрах съвсем добре…
Моля те, следващия път пиши на кирилица, иначе коментарите ти ще отиват право в коша!