Плагиат съм си аз… Надали от класа, но голям… е, само понякога… И в един форум видях интересна темичка. На мен поне така ми се стори. И ми се зароди в главата идеята за една кратичка блогърска игра. Кратичка в смисъл, че не изисква дълги публикации…
Само се чудя, ако рeшите някой ден да пишете мемоари…
Как бихте ги нарекли?
На кого бихте ги посветили?
Какви щяха да са първите няколко изречения?
Моите сигурно ще се казват “Изрезки от мисли”. Наумила съм си, че така ще се казва първата ми книга, каквато и да е тя! При това, корицата ще е в пирятно зелен цвят…
Идея си нямам дали бих ги посветила на някого.
Ако все пак това са мемоарите ми сигурно ще започват така: “Мдаааа… Нали знаете, всички истории започват в четвъртък… Абе въобще всичко в Четвъртък започва… Ама аз нали съм бързаче… Та съм тръгнала в Сряда!”
Ще уморя редактора си с междуметия и многоточия!
———————————————-
Условия: да посочиш поне още един блогър, който да продължи…
Аз ще набутам естествено СветлинА, и Кекланката! Всеки може да се чувства поканен!
8 Отговори so far ↓
Svetlina // сряда, 27 август, 2008 at 02:09
Чувствам се много приятно поканена! Очаквай включване, като набарам нет, че вече ме тегли леглото, пък и пак сме мислили подобни неща… Ще видиш… твоята игра направо ме предизвиква да довърша една своя идея от преди няколко дни…
Хей, добре дошла отново, морска мамо!
Мицев // сряда, 27 август, 2008 at 02:13
Тъй… бих ги нарекъл “Преди и след”, защото май вече карам втора част от живота си, не втори живот, а втора серия, по-добра продукция от първата
)
Бих я посветил на моето семейство – на мама Яна и малкия Божко, както и на всички знайни и незнайни дечица (а защо не и внуци и пра-такива), които ще се пръкнат до тогава…
Бих започнал с:
“Имаше някога едно момченце. В последствие намери половинката си. Понякога си правеше паралели – малкото момченце и бащата-съпруг…”
Мисля, че бих редувал случки от двете серийки на тъй наречения мой живот…
keklanka // четвъртък, 28 август, 2008 at 09:25
Хъм.. мемоари казваш.. ами и моите биха почнали с мда… преди имах мераци разни да кръщавам книжки с няколко имена – “Есета и размишления”, “Монолози/Диалози”, “Несвързици”.. Обаче сега.. многоточия ли да кръстя мемоарите си.. де да знам, то ще е нещо средно между мемоарите на мицев, защото и аз живея живот “преди” и “след”. Но мемоарите навярно ще са “преди”. Честно казано имам много изписани дневници, запълват спокойно една нормална лавица за книги, навярнопреди да пиша мемоарите си ще препрочета тези дебели тетрадки и ще направя нещо комбинирано и ще го кръстя.. това което ми идва първосигнално е “Моят живот и аз”
vilford // четвъртък, 28 август, 2008 at 11:26
Бих озаглавила мемоарите си “Набързо през живота”. Книжката ще е тъничка. Ще я посветя на семейството си, разбира се. И ще започва така: “Знам, че нямате много време за губене, така че да започваме по същество”.
deni4ero // четвъртък, 28 август, 2008 at 14:38
п.с. уелком си
simplyblue // петък, 29 август, 2008 at 09:39
ай ся, до мемоарите стигнахме :-O
elista // събота, 30 август, 2008 at 16:39
Може ли и аз – една непритежателка на блог – да се включа? Продължавам смело, без да чакам отговор…
Моите мемоари ще приличат на сценарий за сапунен сериал с около 100 – 150 серии. Няма да прекалявам с количеството, но и няма да мина с по-малко епизоди. А заглавието е още работно “Закачливи истории”. В един момент “сапунката” ще заприлича на драматична трагедия… Ще има сълзи, любовни мъки, самота… Но спокойно… Ще включа и комедийни елементи, сатира и самоирония… Около 10-15 серии ще бъдат крими истории и психологичски трилъри. Накрая задължително ще има годеж и сватба. После ще се родят детето/децата… Всъщност моите мемоари ще приличат на mixed media и колаж.
И, винаги ще бъда в готовност за втори сезон…
Яно ма, как все ги четеш, мислите, моите, жълтите??? « Жълтурчето // четвъртък, 4 септември, 2008 at 02:08
[...] Яна ме тагна в новата си игра. Твърди, че идеята била стара и открадната и не знам какво си, преди да я пусне ме пита и в кюто дали е добра идея, ама не ми сподели правилата. Аз веднага казах, че щом на нея е интересна, значи има смисъл да я пуска – това си е нейният блог. Като я видях, ми идеше да се гръмна – ма тя напарво ми чете мислите. Същата седмица си бях говорила с класния за това как ми е време да си измисля епитафия – нали съм самозван поет и/или философ… Даже заедно умувахме за рима на “мързел”, щото ако изобщо нещо ме убие, това ще е. [...]