Здравей, скъпа приятелко!
Днес (3 октомври 2008) си рожденичка… Помниш, нали…
И тази година, както миналата, няма да ти се обадя, за да ти честитя!
Знаеш ли, не обичам да ме правят на глупачка и да ми пробутват дребни лъжи и прозрачни номера… Може да съм всякаква, но със сигурност не съм тъпа, че да минавате с номера “мижи да те лажем”.
Знаеш ли, мила моя М., в един момент прошка вече не може да има… Дори с усилие на волята не мога да си я наложа… Телефонният ти номер, не фигурира вече в телефона ми… отдавна… Нямам ти вече и скайпа и кюто… Че за какво сами всъщност всички тия контакти, когато ти дори живия контакт отказваш…
Постарах се, направих каквото ми е по силите… Търсех те, исках да се видим… Но ти винаги беше заета… Всичките ти обещания, останаха вятър и мъгла…
Благодаря, че се скара със С. няколко дни преди сватбата… Благодаря, че не ми направи моминското парти… Мдам, определено беше сложно и трудоемко… организацията се сътоеше в един телефонен разговор… Тогава защо по дяволите толкова се натиска да искаш да го правиш?!
Благодаря, че не ме поздрави за миналия ми рожден ден, защото те болеше зъб…
Благодаря за всичките пъти, когато не се поинтересува как съм. Благодар че ми се сърдеше, че имам проблеми и че съм на другия край на България… Ясно, нямам право на личен живот, нямам право да имам проблеми…
Благодаря, че не уважи нас и С. (дори с едно обаждане), когато ви поканихме двамата като наши кумове за Прошка! Благодаря, че тогава не дойде…
Знаеш ли, че родих момченце? Кръстихме го Божидар! Благодаря, че не се поинтересува, благодаря, че не се обади дори на Антон да честитиш (представи си, даже Джонеф му се обади)!
Благодаря, че си наговорила глупости на К., та си я отказала да дойде да ме види, когато имах нужда от хора край себе си, че даже си успяла да я засрамиш…
Благодаря ти, че си такава страхотна приятелка!
Благодаря и за няколкото хубави мига, които сме споделяли… Благодаря, че успя безвъзвратно да ги помрачиш…
Честит рожден ден! Пожелавам ти верни приятели и никога повече да не разбереш какво значи да те огорчат и изоставят…
15 Отговори so far ↓
man0l // петък, 3 октомври, 2008 at 16:23
Леле какво лицемерие, по добре без писма, отколкото такива писма. Това към теб ли е пратено или ти си го пратила на някой?
Lady Frost // петък, 3 октомври, 2008 at 16:40
Това е моя “поздрав”… Не мисля че е лицемерно… Искрено е…
Знаеш ли, Манол, има неща, които не трябва да останат неизказани… Може би не това е най-добрия начин да й го кажа, но друг за момента няма, а аз повече не мога да го държа в себе си…
Svetlina // петък, 3 октомври, 2008 at 23:26
Единственото лицемерие, което външен човек би могъл да види, е, че чак сега ги казваш всички тея работи. Обаче този страничен читател изобщо не знае, че това ти е кумата и че всъщност си герой, задето си чакала толкова време. Ама нали знаеш…. добър човек лошо не държи, просто спираш да си добър по някое време. Даже и Дънкан Маклаут веднъж тана лош, щото се беше старал да убива само лошите.
Lady Frost // петък, 3 октомври, 2008 at 23:30
не съм герой…
deni4ero // петък, 3 октомври, 2008 at 23:32
Яни, знам, че няма да се съгласиш с мене, но прошка все някога трябва да има, въпреки всичката горчилка, предизвикана от тази дама. Казала си, каквото трябва, затваряш кранчето, щото не си кошче за отпадъци и беж да я няма от живота ти. Нема кво повече да се тормозиш заради такива гугутки. ТИ, бебеочо гочев и мъжа ти плюс тетка ти Светлинка сте си достатъчни за щастлив живот
Svetlina // петък, 3 октомври, 2008 at 23:35
Ааааааааааааа и торта трябва!
deni4ero // петък, 3 октомври, 2008 at 23:37
Мицев // петък, 3 октомври, 2008 at 23:39
Е, Деничеро, хубава работа?! Къде и тетка ти Светлина набута у нашето легло. И без това едвам се събираме тримата (тесно е), че още един чифт огромни *и*и. А аз имам само две ръце
))
Иначе, Мацко, надявам се най-сетне да ти е олекнало. Писането е добра терапия.
Ч.Р.Д., Милена!
Мицев // петък, 3 октомври, 2008 at 23:39
* – Ц
petiape // петък, 3 октомври, 2008 at 23:41
Привет !Мисля, че deni4ero е напълно права особено в последните си две изречения! И все пак добре, че си изказа болката… Негатвните емоции само ни разяждат… И все пак – един ден ако не прошка, то поне можеш да дариш героя от твоето писмо с безразличие… Смятам, че можеш да го постигнеш без много усилия. Това писмо е стъпката към този вид прошка – толкова дълго и обстоятелствено.
Бъдете здрави и нека има мир в душата ти…
Lady Frost // петък, 3 октомври, 2008 at 23:43
deni4ero, petiape, прошката не е нещо което се дава по желание, нито с усилие на волята (както и съм го написала). Това е нещо, което просто се сллучва… Ако някой ден се случи, би било чудесно, но за сега… толкова…
Олекна ми, Антон, чак сама не мога да повярвам колко много…
вили // събота, 4 октомври, 2008 at 00:35
Ако ти се наложи ще дадеш(получиш) прошка. Но когато му дойде времето. Приятелите са за да получиш и дадеш подкрепа в трудни и прекрасни моменти, да се радваш и съпреживяваш с тях. Но добрите приятели са кът. И с годините като, че ли намаляват и остават най-верните и добрите. Трябва да си ги пазим и да им се радваме.
А прошка й дай – защото ти си добра!
Мицев // събота, 4 октомври, 2008 at 00:48
Но, Вили, има нещо за допълване – истинска прошка се дава само, когато са ти я поискали. Иначе според мен е вид самозалъгване – “простил съм му” – по-скоро искам да го забравя. Нещо такова?!
вили // събота, 4 октомври, 2008 at 00:53
Да, Мицев прав си. Така си е. Но когато си се опитал да простиш преди да са ти поискали прошка, може би ще ти е по-лесно да я дадеш. Признавам аз съм злопаметна. Когато ме излъжат, когато доверието липсва, май слагам чертите и се разделям с тази приятелка. Трудно давам прошка, когато ме излъжат(лоша съм, май)
deni4ero // събота, 4 октомври, 2008 at 14:53
Мицев, Мицев
бива ли да ми вменяваш таквиа работи??? Татка ви Светлина е, за когато вие с госпожата сте в леглото, а тя да разхожда малкия 
Светлина, не ме бий сега! Не, че и аз не мога да я заместя( Светлина става въпрсо, сега да не решиш, че жена ти искам да замествам), ама ще стане голяма детска градина 