Чашата ми преля! Не знам колко е голяма. Все си мисля, че е прекалено голяма.
Все тая, по-важното е че преля за пореден път… 
Скпана работа…
Искам да пиша много неща тук! Имам какво да кажа. Имам какво да покажа. Искам да си похваля детето, искам себе си да похваля може би… Искам да се оплача… Искам да съм тъжна понякога. Да съм радостна и щастлива! Да мразя, да се сърдя, да се цупя… Да се смея идиотски! Да си правя шеги с тоз и оня…
………..
Изведнъж ми отнеха правото! Не знам точно кога се случи! Вече не мога нищо да споделя! Не само тук в блога си, а почти навсякъде…
…..
Думите ми бягат усилено… Страх ги е…
А аз съм разочарована…
И обидена….
Дори мъничко нещастна може би…
Всяко мое АЗ бива отхвърлено. Но изведнъж се оказвам длъжна да приемам абсолютно всяко чуждо АЗ и да ги търпя безропотно…
…….
Всяка моя споделка… приема се като мрънкане! Е, не е…
Всяка моя майчина радост… приема се като прекалена родителска амбиция или безотговорност, или прекалено втеляване… Да ми е честито!
…………………………………..
Чувствам се предадена… Не мога да го изрека… Не знам как точно да го кажа… Разчиташ, вярваш на някого…
…………….всъщност не ви интересува…
6 Отговори so far ↓
Svetlina // сряда, 10 юни, 2009 at 23:09
Не е за тая категория!
Lady Frost // сряда, 10 юни, 2009 at 23:29
Все ми е тая…
Lady Frost // сряда, 10 юни, 2009 at 23:35
Тази вечер няма да си мълча… Не искам да си мълча… Защото нещожните ми чувства, породени от още по-нищожни проблеми са ме стиснали за гърлото и не ми дават дъх да си поема… Дори не мога да се разплача…. а искам да се удавя в сълзите си…
Уморих се… Никога не съм живяла само за себе си. никога… Винаги някой е бил по-важен е от мен самата… Принципно няма лошо… Но… Поне не ме предавайте….
Винаги съм вярна и предана. Дори жертвоготовна, доколкото ми е възможно… В замяна искам само да не бъда предавана… Но сигурно твърде много искам… Май ще трябва да си ревизирам желанията и нуждите… Пък дано тогава боли по-малко…
Не искам да се стягам, не искам да съм силна… Искам поне веднъж в живота си да съм пюре… исамо аз да съм важна… да не ми пука за никого, да не мисля за никого… знам, че няма да се получи, но не пречи да опитам…
Имам правото на своите слабости и тежки моменти…
вили // сряда, 10 юни, 2009 at 23:48
Всеки ги има тези моменти. Музата явно е избягала и е кацнала на друго рамо, но ще се върне! И още по окуражаваща ще те кара да пишеш, пишеш…. Изчакай и продължавай да мрънкаш
keklanka // четвъртък, 11 юни, 2009 at 01:28
Веднъж се обърнах срещу най-, най-близките си приятели, защото се почувствах ограбена, защото в един момент се оказах раздадена… причината, обаче не беше че те са вземали.. виновна си бях аз че съм отдавала прекалено много… всичко отминава.. но вярно предателството си е кофти работа.. много кофти работа. Относно мрънкането от кога мрънкането се счита за нещо гадно? Иначе не е лесно да си чешит, всяка странност или различност се заплаща, както и това,че повечето хора не могат да те разберат..
Не е вярно,че не и най-важна никога 
Относно важността.. сигурна съм поне в трима души, за които ти си пюре и ти си най-важна
ХТИ - 2ри етаж // четвъртък, 11 юни, 2009 at 08:04
„Понякога не знаеш колко грешиш, като си прав и колко си прав, когато грешиш“