Днес…

Wow, look at you now
Flowers in the window
Its such a lovely day
And Im glad that you feel the same
cos to stand up Im in the crowd
You are one in a million
And I love you so lets watch the flowers grow
Lets watch thе flowers grow

… and i love you so…

…lets watch the flowers grow…

Събудих се с това в главата си. Цял ден е там…

Гледам сълзливи филми по Hallmark. Лигава работа. Да ви кажа честно, не помагат особено в опитите да си изплача каквото там имам за изплакване… Сълзите са на ръба, но до там… Къде щастливи, къде не чак толкова. Нереално ми е, напрегнато ми е, мъничко съм уплашена, а може би дори много… Искам да се свършва вече.

В момента се кая, че не вложих повече старание, ама осъзнавам колко е глупаво това. Не мога да променя миналото! Имам и подозрението, че отгоре пак ще ми се присмиват на плановете…

„Богиня Ифни е капризна…“

Сякаш нямам желание да разбера какви зарове е хвърлила за мен този път. Искам да задържа този ден по-дълго. Впечатляващ е в своята странност и завършеност…

Реших да направя сладки. Ореховки. Желанието дойде много спонтанно. Имах чувството, че вече се пекат в печката и мирише на тях из цялата къща.

Липсват ми някои неща. Не знаех, че не съм готова да се разделя с тях. Стана внезапно, нямах никаква представа, че ще се случи. Имам усещането, че отново ще се случи. Надявам се да си внушавам.

Може би тук е уместно да си задам въпроса дали, ако имах време да се подготвя щеше да е по-леко? Но не искам да знам отговора.

Чувствам се прозрачна.