Днес…

Wow, look at you now
Flowers in the window
Its such a lovely day
And Im glad that you feel the same
cos to stand up Im in the crowd
You are one in a million
And I love you so lets watch the flowers grow
Lets watch thе flowers grow

Интервю с… Lady Frost

За две седмици бях на горещия стол.

Ако ви е интересно какво са ме питали и какво съм отговаряла – заповядайте!

Ако пък ви се прииска и вие да ми задавате въпроси, можете да го направите тук.

***

Споделям, че преди малко изгледах последната серия на „От местопрестъплението: Лас Вегас“ с Гил Грисъм (обожавам Грисъм като герой) … Разциврих се! Хем знаех как свършва –  много банално, но честно да си призная така исках да свърши (за Грисъм и Сара)! И ми стана толкова миличко и готино! Голяма съм лигла понякога!

Самозахранка

Да си похваля детето.

Днес се нахрани почти съвсем сам! Аз му помогнах, като му дадох няколко лъжички (макар да нямаше нужда) и му помогнах да си намести една-две лъжички в правилната позиция. За мое и негово щастие повечето отиде в устата му, а не по стола и лигавника!

Днес не можах да го снимам, но ще ви покажа едно клипче от първия му опит да се храни сам отпреди четири дни.

Извинявам се за качеството, но фотото ми е пред разпад! *BLUSH*

=)

Много, много гот е да си легнеш рано в леглото, да си пуснеш готин сериал по ТВ-то, да си чатиш с най-добрата си приятелка, да ядеш вкусен вреден шоколад и да пиеш марково уиски… И да заспиш преди полунощ…

Пъзелът наречен болести

Мисля, че успях най-сетне да си запълня белите петна относно болестите, защо и как се появяват. Това много отдавна е въпрос, който много ме е занимавал и хич не ми е давал мира. Полека-лека събирах пърченцата и мисля, че цялостната картинка вече е налице. Липсват ми някои дреболии, но те са по-скоро нюанси, не чак толкова съществени, а и вярвам, че и те ще се изяснят с времето и практиката.

Нещата общо взето започнаха с онази прословута фраза:

„Здрав дух – здраво тяло!“

Bites

През есента пак съм на изпит. Отказах се, нищо не писах.

***

Не ми се стои на компа. Предпочитам други неща да правя. Извинявам се на всички, на които съм обещала да свърша някои неща. Ще ги направя. Знам, че не са ви спешни, така че ще го преживеете.

***

Божката е влюбен в морето.

***

Не ми се пише въобще… Каквото и да било. И снимки не ми се гледат… Сменила съм малко режима на съществуване. Добре ми се отразява…

***

Relaaaaax!

Проект „Предай нататък“

Имам разни неща от Божката, които вече не са ми нужни. Много от тях ги раздадах на познати и приятели, които имаха нужда от тях малко или много. Но останаха доста. Та умувах и реших, да ги пусна онлайн и да помогна на някой, който има нужда от тях!

Цък за повече подробности!

Филмов маратон

Имам още около седмица почивка…

Мисля да се отдам на гледането на филми/сериали!

Антон, СветлинА, филмите дето обещах с вас да ги гледам, с вас ще ги гледам! Promise!

Тинтири-минтири

Днес получих едно много мило писмо. Отдаван не ми се беше случвало!

Тренирам да се правя на тъпа. Получава се донякъде. Установявам, че не е чак толкова сложно да не обръщаш внимание на разни неща, да не се замисляш и прочие. Все ми е тая дали това са или не са белези на тъпотата!

Отново съм разочарована от поредната личност… Нищо, поне не се забатачих твърде надълбоко. Та не се трогвам особено от случката.

Май съм се научила да си позатварям устата. Е, не знам дали когато съм ядосана и афктирана ще работи това, но поне в останалите неразвълнувани случаи сработва. Добре ми е! Пък и май не засягам ничие самочувствие така!

Вече си имам конспекта за държавния идпит – 22 въпроса. Но не ми се занимава сега с това. Дори не съм ги прочела въпросите и някъде в периферията на мислите ми се врътка чуденката как по дяволите ще ги изровя тия въпроси.

Махнах едни блог от рийдъра си! Заради неумесна политическа реклама! Тъпо е под всека своя публикация да я слагаш.

Лакирах си ноктите на краката…

Слушам Depeche Mode…

Ям шоколад…

И ще чета книжка на светлината на последните слънчеви лъчи сред аромата на Май… Почти идилия… Ех, да ги нямаше бръмчащите мисли, които се опитвам да пропъдя. Или по-точно да ги нямаше бръмчащите хора… Ама то… дет се вика нямало пълно щастие… Аз не се оплаквам!