Спасителят… в килера!

Хах! А ако знаете само какво ми се случи преди малко.

От обяд насам от тоалетната се чуваше някакво шумулкане и падане на боклуци и мазилка (има шахта там с тръби и водомери). Реших, че някой нещо прави (ремонтира?!) и за това е така. Обаче преди малко се чува една дандания откъм килера (делят обща стена с тоалетната, тая въпросната с шахтата в нея), чак Божката се стресна, след това и някакво цвърчене. Викам сигурно някоя мишка или плъх са се наврели там. Реших да не отварям с надеждата, че ще се махне само, каквото и да е, като види, че храна няма там! Писах на Антон по Скайп да му разкажа какво става и той ми вика, че може да е врабче или гълъб, с което направо ме хвърли в оркестъра !

Въоръжих се лопатата и готова да размазвам миши черепи, реших да проверя. Отварям и гледам един млад гълъб, още с пух тук-таме, се мъдри върху една бака с боя и ме гледа недоумяващо! Хванах пилето и го изнесох на балкона. Надявам се да си е отлетяло по живо, по здраво.

После Антон ми каза, че и друг път се е случвало! На мен ми стана много забавно!

Днес…

Wow, look at you now
Flowers in the window
Its such a lovely day
And Im glad that you feel the same
cos to stand up Im in the crowd
You are one in a million
And I love you so lets watch the flowers grow
Lets watch thе flowers grow

Интервю с… Lady Frost

За две седмици бях на горещия стол.

Ако ви е интересно какво са ме питали и какво съм отговаряла – заповядайте!

Ако пък ви се прииска и вие да ми задавате въпроси, можете да го направите тук.

***

Споделям, че преди малко изгледах последната серия на „От местопрестъплението: Лас Вегас“ с Гил Грисъм (обожавам Грисъм като герой) … Разциврих се! Хем знаех как свършва –  много банално, но честно да си призная така исках да свърши (за Грисъм и Сара)! И ми стана толкова миличко и готино! Голяма съм лигла понякога!

Bites

През есента пак съм на изпит. Отказах се, нищо не писах.

***

Не ми се стои на компа. Предпочитам други неща да правя. Извинявам се на всички, на които съм обещала да свърша някои неща. Ще ги направя. Знам, че не са ви спешни, така че ще го преживеете.

***

Божката е влюбен в морето.

***

Не ми се пише въобще… Каквото и да било. И снимки не ми се гледат… Сменила съм малко режима на съществуване. Добре ми се отразява…

***

Relaaaaax!

Happy Father’s Day!

Честит ден на бащата, Антон!

С Божката много те обичаме!

(През третата неделя от юни денят на бащата се празнува в Аржентина, Великобритания, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай (вкл. Макао и Хонконг), Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка, Япония. В България Денят на бащата е на 26ти декември, днес за пърив път разбрах, че въобще има отредена такава дата за Българските татковци.)

Два дни

Напоследък съм бавна. Обмислям и описвам нещата със закъснение малко, ако въбоще ги опиша. В момента живота ми е малко като скоростно влакче и мозъка ми някак си не смогва да преработи цялата информация накуп! Забавно е това усещане. А вие няма да ми се сърдите много. Така или иначе истината е в реалността. Тук са само остатъчните следи…

Новолуние

Новолуние…

Новолуние…

Новолуние…

В петък е новолуние!

Божката има рожден ден тогава. Първият му официален рожден ден! Той се роди по пълнолуние. А тази година часът на новолунието почти съвпада с неговия рожден час! Интересна символика… поне за мен!

За трети път започвам/пиша тази публикация. Тъпа работа!

Ще говоря за жалки, безмислени неща… Неща, които всъщност са МОЯТ ЖИВОТ! Независимо дали ми харесва или не. Понякога ми се иска да е доста по-интересен и значителен. Друг път – много по-скучен, елементарен и жалък. Но това е положението…

Филмов маратон

Имам още около седмица почивка…

Мисля да се отдам на гледането на филми/сериали!

Антон, СветлинА, филмите дето обещах с вас да ги гледам, с вас ще ги гледам! Promise!

Тинтири-минтири

Днес получих едно много мило писмо. Отдаван не ми се беше случвало!

Тренирам да се правя на тъпа. Получава се донякъде. Установявам, че не е чак толкова сложно да не обръщаш внимание на разни неща, да не се замисляш и прочие. Все ми е тая дали това са или не са белези на тъпотата!

Отново съм разочарована от поредната личност… Нищо, поне не се забатачих твърде надълбоко. Та не се трогвам особено от случката.

Май съм се научила да си позатварям устата. Е, не знам дали когато съм ядосана и афктирана ще работи това, но поне в останалите неразвълнувани случаи сработва. Добре ми е! Пък и май не засягам ничие самочувствие така!

Вече си имам конспекта за държавния идпит – 22 въпроса. Но не ми се занимава сега с това. Дори не съм ги прочела въпросите и някъде в периферията на мислите ми се врътка чуденката как по дяволите ще ги изровя тия въпроси.

Махнах едни блог от рийдъра си! Заради неумесна политическа реклама! Тъпо е под всека своя публикация да я слагаш.

Лакирах си ноктите на краката…

Слушам Depeche Mode…

Ям шоколад…

И ще чета книжка на светлината на последните слънчеви лъчи сред аромата на Май… Почти идилия… Ех, да ги нямаше бръмчащите мисли, които се опитвам да пропъдя. Или по-точно да ги нямаше бръмчащите хора… Ама то… дет се вика нямало пълно щастие… Аз не се оплаквам!