Истинското щастие е само едно. Да правиш нещата, които наистина искаш!
В момента, в който започнах да се опитвам да го правя света ми се обръна на 180 градуса! Или ако трябва да съм точна – успях да оценя живота си много по-добре. It’s easy like a sunday morning!
Много отдавна ми писна да правя разни неща, защото така трябва без наистина да съм ги поискала. В един момент осъзнах, че нищо не ме спира да не ги правя, щом не искам. Те хората винаги ще си говорят. Винаги ще съм трън в нечии очи.
Щяла съм да разочаровам мама и тате? Ами те ако не могат да ме пиремат такава, каквато съм… мога само да ги съжалявам…
———————————-
Навън заваля отново. Много е хубаво! Мислех да уча, но се отказах. Ще се разположа удобно в леглото с чаша вино в ръка и хубава книга за четене и ще слуша ме „НЕКА БЪДЕ РОК“… Защото така искам! 
———————————
В петък ще отида в Шумен. Ще бъде слънчево, ранносутринно прохладно. Вариантите са два…
Ще ми се падне единия от трите въпроса, които искач.
Ще си стоя пред университета на някоя пейчица. С чаша кафе в ръка, доволна от себе си… а другите ще се потят на изпита!
Ако ме скъсат или се откажа, повече не смятам да се явявам.
Петък съм го определила за знаков ден. Моля си се там на когото трябва да ми прати знак. Знам, че ще ми прати. Знам също така, че абсолютно ми е все тая какво ще се случи. Една диплома няма да ме направи по-щастлива, нито живота ми ще стане по-хубав заради някаква хартишка, която символизира пет безмислени години. Нито го приемам като доказване, това да си взема изпит, който не смятам за нужно да взимам.
Наскоро осъзнах, че не е нужно да изгубя 10 години из обучително-подлудяващи институции, наричани за краткост университете, за да върша, това, което искам и при това да печеля добре.
Важното е да се усмихваш и да правиш това, което наистина ти се прави! Как беше онова… Нещо от рода, че ако следваш личчната си легенда целия свят ти помага!
Pure Plesure!
