Кажете НЕ на насилието над родилките!!!

На 25 ноември 2009 година от 10:00 часа пред главния вход на 1 АГ болница „Света София“ (бившата Тина Киркова) ще се състои мирен протест срещу  насилието и потъпкването на човешките права на родилките.

Официален сайт на събитието

window seat

Представям ви новата гледка от прозореца си.

Интервю с… Lady Frost

За две седмици бях на горещия стол.

Ако ви е интересно какво са ме питали и какво съм отговаряла – заповядайте!

Ако пък ви се прииска и вие да ми задавате въпроси, можете да го направите тук.

A Perfect Circle…

„Вселената не търпи празно, но също така не търпи и излишъци.“

Това е прозрението до което достигнах днес, породено от размислите над две дискусии, които водя с разни хора тези дни. На пръв поглед двете нямат нищо общо, но всъщност се оказват едно и също…

Има страшно много неща, които не ми харесва да се случват – войни, смърти, бедствия… Но те са факт. И по-важното е, че ТРЯБВА да се случват. Не знам защо, не аз решавам. Аз решавам по-скоро дали ще вървя по асфалта или в канавката, дали ще прескачам или заобикалям стените, или пък ще издълбавам дупки в тях за да мина…

Моя избор е не какво, а как да правя нещата…

И още нещо, което не помня дали споделих с вас. Една мисъл, не знам чия е, но ми харесва  много:

„Възможно е да се окаже, че единствената цел на живота ти е да бъдеш урок за другите.“

***

Винаги съм визуализирала живота и съдбата на хората като пътища и кръстопъти. Тръгваш от някъде, вървиш, вървиш. Стигаш на някой кръстопът и трябва да решиш на къде ще продължиш. Избереш ли веднъж – няма връшане назад! Има пътища, по които не можеш да тръгнеш, има и такива, по които задължително трябва да минеш… Не можеш да контролираш къде ще те отведе пътя, но на следващия кръстопът… ти си на ход!

Сънища и промени

Преди две вечери сънувах интересен сън. И преди съм го писала мисля, че често пъти сънувам водни сънища(вода=емоциите ми). Искам да си го запиша, за да не го забравя.

Bites

През есента пак съм на изпит. Отказах се, нищо не писах.

***

Не ми се стои на компа. Предпочитам други неща да правя. Извинявам се на всички, на които съм обещала да свърша някои неща. Ще ги направя. Знам, че не са ви спешни, така че ще го преживеете.

***

Божката е влюбен в морето.

***

Не ми се пише въобще… Каквото и да било. И снимки не ми се гледат… Сменила съм малко режима на съществуване. Добре ми се отразява…

***

Relaaaaax!

tired

Изморих се да пазя чуждите истини, защото те не си ги искат… Изморих се да бъда мразена, защото не ги искам тия истини… А аз не ги искам, защото не са мои. Не ги разбирам съвсем… просто не са мои! Нито някога ще бъдат! Вместо да ме обиждате, приберете си ги, моля! Поискайте си ги обратно. Мен ме боли повече, отколкото вас ще ви заболи, когато си ги приберете. А може и да е обратното… но… вземете си ги! Не ги искам.

Изморих се думите да стоят заклещени в гълото ми, защото не са желани…

Чувствам се объркана и безпомощна…

Ще мине…

Може би…

Edit: Винаги съм смятала, че ако всеки правеше наистина това, което иска и ако всеки осъзнаваше и премаше това… света би бил едно прекрасно място за живеене.

Heal your thoughts!

Два дни

Напоследък съм бавна. Обмислям и описвам нещата със закъснение малко, ако въбоще ги опиша. В момента живота ми е малко като скоростно влакче и мозъка ми някак си не смогва да преработи цялата информация накуп! Забавно е това усещане. А вие няма да ми се сърдите много. Така или иначе истината е в реалността. Тук са само остатъчните следи…

Новолуние

Новолуние…

Новолуние…

Новолуние…

В петък е новолуние!

Божката има рожден ден тогава. Първият му официален рожден ден! Той се роди по пълнолуние. А тази година часът на новолунието почти съвпада с неговия рожден час! Интересна символика… поне за мен!

За трети път започвам/пиша тази публикация. Тъпа работа!

Ще говоря за жалки, безмислени неща… Неща, които всъщност са МОЯТ ЖИВОТ! Независимо дали ми харесва или не. Понякога ми се иска да е доста по-интересен и значителен. Друг път – много по-скучен, елементарен и жалък. Но това е положението…