Днес ставам на 24 години! Понеже има противоречие в източниците – според някои съм родена в 10:30, според други – в 12:30, а единствения сигурен източник мълчи по въпроса, си пускам публикацията по средата между двата часа!
Та така! Честит ми рожден ден! Новата възраст ми харесва! Изглежда някаква такава доста хармонична! При това се чувствам поне малко по-добър човек от преди и определено по-знаеща и по-мъдра!
„Вселената не търпи празно, но също така не търпи и излишъци.“
Това е прозрението до което достигнах днес, породено от размислите над две дискусии, които водя с разни хора тези дни. На пръв поглед двете нямат нищо общо, но всъщност се оказват едно и също…
Има страшно много неща, които не ми харесва да се случват – войни, смърти, бедствия… Но те са факт. И по-важното е, че ТРЯБВА да се случват. Не знам защо, не аз решавам. Аз решавам по-скоро дали ще вървя по асфалта или в канавката, дали ще прескачам или заобикалям стените, или пък ще издълбавам дупки в тях за да мина…
Моя избор е не какво, а как да правя нещата…
И още нещо, което не помня дали споделих с вас. Една мисъл, не знам чия е, но ми харесва много:
„Възможно е да се окаже, че единствената цел на живота ти е да бъдеш урок за другите.“
Винаги съм визуализирала живота и съдбата на хората като пътища и кръстопъти. Тръгваш от някъде, вървиш, вървиш. Стигаш на някой кръстопът и трябва да решиш на къде ще продължиш. Избереш ли веднъж – няма връшане назад! Има пътища, по които не можеш да тръгнеш, има и такива, по които задължително трябва да минеш… Не можеш да контролираш къде ще те отведе пътя, но на следващия кръстопът… ти си на ход!
Мисля, че успях най-сетне да си запълня белите петна относно болестите, защо и как се появяват. Това много отдавна е въпрос, който много ме е занимавал и хич не ми е давал мира. Полека-лека събирах пърченцата и мисля, че цялостната картинка вече е налице. Липсват ми някои дреболии, но те са по-скоро нюанси, не чак толкова съществени, а и вярвам, че и те ще се изяснят с времето и практиката.
Нещата общо взето започнаха с онази прословута фраза:
Днес ми е някакъв странен ден! Снощи се прибрахме от морската си почивка с двете спирки по пътя откарахме 12 часа път от Черноморец до София. Изкарахме една доста отвратителна и ревлила нощ (зъби, какво да се прави). Днес съм сдухана.
Преди две вечери сънувах интересен сън. И преди съм го писала мисля, че често пъти сънувам водни сънища(вода=емоциите ми). Искам да си го запиша, за да не го забравя.
През есента пак съм на изпит. Отказах се, нищо не писах.
***
Не ми се стои на компа. Предпочитам други неща да правя. Извинявам се на всички, на които съм обещала да свърша някои неща. Ще ги направя. Знам, че не са ви спешни, така че ще го преживеете.
***
Божката е влюбен в морето.
***
Не ми се пише въобще… Каквото и да било. И снимки не ми се гледат… Сменила съм малко режима на съществуване. Добре ми се отразява…