мухички – „бръм-бръм!“

Добре съм си тука по нюпейзърско! Да не кежа, че съм направо перфекшън, че току виж някой завидял и позеленял. Whatever!

… и покрили лицата си с тях.

Генерал Айзенхауер отивал да инспектира войските си в Руанда. (Може да е било Борнео. Може да е бил генерал Макартър. По онова време тези имена не означаваха почти нищо за мен.) Губернаторът наредил всички местни жени да се наредят край черния път и да аплодират Айзенхауер, когато минел покрай тях с джипа си. Единственият проблем бил, че туземките не носели никакви дрехи, само мънистена огърлица и понякога тънък кожен колан.

Спасителят… в килера!

Хах! А ако знаете само какво ми се случи преди малко.

От обяд насам от тоалетната се чуваше някакво шумулкане и падане на боклуци и мазилка (има шахта там с тръби и водомери). Реших, че някой нещо прави (ремонтира?!) и за това е така. Обаче преди малко се чува една дандания откъм килера (делят обща стена с тоалетната, тая въпросната с шахтата в нея), чак Божката се стресна, след това и някакво цвърчене. Викам сигурно някоя мишка или плъх са се наврели там. Реших да не отварям с надеждата, че ще се махне само, каквото и да е, като види, че храна няма там! Писах на Антон по Скайп да му разкажа какво става и той ми вика, че може да е врабче или гълъб, с което направо ме хвърли в оркестъра !

Въоръжих се лопатата и готова да размазвам миши черепи, реших да проверя. Отварям и гледам един млад гълъб, още с пух тук-таме, се мъдри върху една бака с боя и ме гледа недоумяващо! Хванах пилето и го изнесох на балкона. Надявам се да си е отлетяло по живо, по здраво.

После Антон ми каза, че и друг път се е случвало! На мен ми стана много забавно!

Интервю с… Lady Frost

За две седмици бях на горещия стол.

Ако ви е интересно какво са ме питали и какво съм отговаряла – заповядайте!

Ако пък ви се прииска и вие да ми задавате въпроси, можете да го направите тук.

***

Споделям, че преди малко изгледах последната серия на „От местопрестъплението: Лас Вегас“ с Гил Грисъм (обожавам Грисъм като герой) … Разциврих се! Хем знаех как свършва –  много банално, но честно да си призная така исках да свърши (за Грисъм и Сара)! И ми стана толкова миличко и готино! Голяма съм лигла понякога!

Пъзелът наречен болести

Мисля, че успях най-сетне да си запълня белите петна относно болестите, защо и как се появяват. Това много отдавна е въпрос, който много ме е занимавал и хич не ми е давал мира. Полека-лека събирах пърченцата и мисля, че цялостната картинка вече е налице. Липсват ми някои дреболии, но те са по-скоро нюанси, не чак толкова съществени, а и вярвам, че и те ще се изяснят с времето и практиката.

Нещата общо взето започнаха с онази прословута фраза:

„Здрав дух – здраво тяло!“

Big Baby Smile

Погледни я, оцени я, запомни я… Отива си доста по-бързо, отколкото ни се иска!

6 неща без които мога, но не искам…

Адашката отдавна ме покани, а мен мързел ме гонеше. То не че ме е пуснал, но имам прулука. Цялата история е започната от Бу. Аз няма да я предам нататък… Не за друго, но за момента няма на кого, та ще пропусна.

Bites

През есента пак съм на изпит. Отказах се, нищо не писах.

***

Не ми се стои на компа. Предпочитам други неща да правя. Извинявам се на всички, на които съм обещала да свърша някои неща. Ще ги направя. Знам, че не са ви спешни, така че ще го преживеете.

***

Божката е влюбен в морето.

***

Не ми се пише въобще… Каквото и да било. И снимки не ми се гледат… Сменила съм малко режима на съществуване. Добре ми се отразява…

***

Relaaaaax!

Решението

Няма да се явя на държавния изпит.

Дреме ми на оная работа, че ще си остана средниска и че уж ще са ми напразни четирите скапани години… Дреме ми, че ще съм единствената незавършила от курса си и бля-бля… дежурните обяснения и увещания да не се отказвам…

Казах!