Хах! А ако знаете само какво ми се случи преди малко.
От обяд насам от тоалетната се чуваше някакво шумулкане и падане на боклуци и мазилка (има шахта там с тръби и водомери). Реших, че някой нещо прави (ремонтира?!) и за това е така. Обаче преди малко се чува една дандания откъм килера (делят обща стена с тоалетната, тая въпросната с шахтата в нея), чак Божката се стресна, след това и някакво цвърчене. Викам сигурно някоя мишка или плъх са се наврели там. Реших да не отварям с надеждата, че ще се махне само, каквото и да е, като види, че храна няма там! Писах на Антон по Скайп да му разкажа какво става и той ми вика, че може да е врабче или гълъб, с което направо ме хвърли в оркестъра !
Въоръжих се лопатата и готова да размазвам миши черепи, реших да проверя. Отварям и гледам един млад гълъб, още с пух тук-таме, се мъдри върху една бака с боя и ме гледа недоумяващо! Хванах пилето и го изнесох на балкона. Надявам се да си е отлетяло по живо, по здраво.
После Антон ми каза, че и друг път се е случвало! На мен ми стана много забавно!
Споделям, че преди малко изгледах последната серия на „От местопрестъплението: Лас Вегас“ с Гил Грисъм (обожавам Грисъм като герой) … Разциврих се! Хем знаех как свършва – много банално, но честно да си призная така исках да свърши (за Грисъм и Сара)! И ми стана толкова миличко и готино! Голяма съм лигла понякога!
Мисля, че успях най-сетне да си запълня белите петна относно болестите, защо и как се появяват. Това много отдавна е въпрос, който много ме е занимавал и хич не ми е давал мира. Полека-лека събирах пърченцата и мисля, че цялостната картинка вече е налице. Липсват ми някои дреболии, но те са по-скоро нюанси, не чак толкова съществени, а и вярвам, че и те ще се изяснят с времето и практиката.
Нещата общо взето започнаха с онази прословута фраза:
Адашката отдавна ме покани, а мен мързел ме гонеше. То не че ме е пуснал, но имам прулука. Цялата история е започната от Бу. Аз няма да я предам нататък… Не за друго, но за момента няма на кого, та ще пропусна.
През есента пак съм на изпит. Отказах се, нищо не писах.
***
Не ми се стои на компа. Предпочитам други неща да правя. Извинявам се на всички, на които съм обещала да свърша някои неща. Ще ги направя. Знам, че не са ви спешни, така че ще го преживеете.
***
Божката е влюбен в морето.
***
Не ми се пише въобще… Каквото и да било. И снимки не ми се гледат… Сменила съм малко режима на съществуване. Добре ми се отразява…
Дреме ми на оная работа, че ще си остана средниска и че уж ще са ми напразни четирите скапани години… Дреме ми, че ще съм единствената незавършила от курса си и бля-бля… дежурните обяснения и увещания да не се отказвам…
(През третата неделя от юни денят на бащата се празнува в Аржентина, Великобритания, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай (вкл. Макао и Хонконг), Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка, Япония. В България Денят на бащата е на 26ти декември, днес за пърив път разбрах, че въобще има отредена такава дата за Българските татковци.)
Напоследък съм бавна. Обмислям и описвам нещата със закъснение малко, ако въбоще ги опиша. В момента живота ми е малко като скоростно влакче и мозъка ми някак си не смогва да преработи цялата информация накуп! Забавно е това усещане. А вие няма да ми се сърдите много. Така или иначе истината е в реалността. Тук са само остатъчните следи…
