Сънища и промени

Преди две вечери сънувах интересен сън. И преди съм го писала мисля, че често пъти сънувам водни сънища(вода=емоциите ми). Искам да си го запиша, за да не го забравя.

In my world wolves can fly!

Преди около три години сънувах сън…

Антон като орел, който се рее из облаците… Себе си – като вълк с криле… И тъкмо бях разперила криле да полетя и да го последвам, когато ме връхлетя страховитата мисъл… че вълците нямат криле… Не вярвах достатъчно, че мога да полетя въпреки всичко…

Тогава сама си подрязах крилете…

Но те пораснаха отново…

В моя свят вълците имат криле!

АЗ СЪМ ВЪЛК С КРИЛЕ!

Приз за дебилен сън

Взех го бе, взех го!

Следобед си полегнах с Божката и сънувах сън… Нещо сме водили малкия на някакъв доктор и вече излизаме от болницата през някакво странно фоайе със стълби… И там… не можете да познаете кого видях… Бербатов! (да сме наясно – не го харесвам, противен ми е, даже и футбол не гледам) Та въпросния ми каза нещо доста грубо и язвително. Аз естествено го насметох яко, а той… се разплака и започна да ми се извинява!

„The Ring“

Бахти якия филм! Направо се подмокрих от кеф!

Обичам филми, които ми гъделичкат сетивата по подобен начин! Просто не знам какво да кажа! Страшно съм впечатлена! Да не говорим, че се побъзика с една-две мои фобии… Ще видим дали ще сънувам кошмари и дали ще стоя будна тая нощ! Ако успеят, тоя филм отива на първа позиция!

————————————————————

P>S> Ма морееее… Какви ти кошмари! Смейте се вие, ама тоя филм ми подествай мнооого… хм… възбуждащо!

Пожелайте си…

Днес съм добричка! Днес съм Феята на Зъбчетата, Златната рибка и Дядо Мраз взети заедно!

Хайде, смело, пожелайте си нещо… Пък ако слушкате догодина (брей как звучи само, хахахахаха), и ако и аз съм послушна, ще се изпълнят!

Зимен трепет

Обожавам зимата! Има невероятна магия в нея! Много живот и сила!

тихички безименни нощни усещания мисли и желания

Да бе. Страшна съм… Уж безименни, пък искам да ги вкарам в рамките на думите…

Уютно ми е. В стаята е топло, усеща се лек дъх на спарено. По прозорците пълзи студ и те се запотяват.

Долавям мириса на чая от горски плодове. Грехота е да се пие подсладен. Истинстия му вкус е несравним… сладникаво-тръпчиво-кисел… Гъделичка сетивата ми със своята неуловимост.

Двете клавиатури тихичко си приказват… Говорят си за любов и глупости… Всъщност… в стаята е достатъчно хладно за да позамръзнат върховете на пръстите ми… Топля се на чашата чай…

Мечтая си да се шмугна гола между завивките. Да се сгуша на топло под одеалото.  Мечтая си за утринния сумрак, тишината, тиктакащия часовник и студ с дъх на сняг… Да лежа с полузатворени очи и да сънувам будна… Искам цигара в леглото и спряло време…

Искам си безименните спомени-блянове… тихички и уютно студени…

Сътресения

Целия свят сигрно вече е чул, че вчера (и тая сутрин) ни пораздруса!

4 по Рихтер, епицентър някъде Южния парк или Студентски град (според зависи от източника).

За мен по-важното е, че беше наблизо и беше вертикално!

Черна луна

Преди няколко дни сънувах един сън. Направи ми огромно впечатление. Мислех още тогава да си го запиша, но забравих…

Цензура! Цензура! Цензура!

Сънувах сън. Моя стар приятел с безстрастното лице като маска. Приличаше на стар писател домошар (никога не съм го виждала такъв) – прокъсан халат и пухкави чехли, цигара в ръка, ръчноплетен пуловер… Твърде много приличаше на човек този път… Мисля че дори ми се усмихна вяло…

„Миличка, нали знаеш, че искренността не е на почит!“

Усмихнах се… „Зная, зная… Навестявай ме по-честичко…“

Зная, зная… Зная и друго…

Цензурата над думите НЕ е цензура над мислите… Това че не съм написала/казала нещо не значи че не го мисля и не врявам в него…